Здрасти на всички!
Аз съм момичето, което написа историята “Странната Любов”, тогава се питах дали някой ден ще разбера какво е любовта и дали въобще ще съм способна някой ден да изпитам някакво чувство към мъж... Ами случи ми се и то точно с едно момче, с което никога не бих го и очаквала, не е мой тип, дори не слушаме същата музика, не си приличаме по нищо-абе двете крайности сме.
Да, но именно това момче ме накара да се влюбя в него... Още не мога да се отърся и да разбера как го е направил, защото никoй досега не успя.. Изкарахме най-готиния месец в животът ми, когато бях с него забравях за всичко, нямаше нито проблеми, нито страх нищо - бях щастлива бях АЗ!
Разбира се хубавите неща не траят дълго време... Той страдаше много, защото бившата му приятелка, с която ходили 7 месеца му изневерила 2 пъти и той след като го разбрал я зарязал, но въпреки това страда ужасно много и няма никакво доверие в жените... Да но с мен беше невероятен, мил, готин ,забавен... Звънеше ми по няколко пъти и все си говорехме, и все имаше какво да си кажем, а и в леглото беше страхотен, и изведнъж не знам как се случи, но започна да се държи адски странно... Излизахме, но нищо не си казвахме... Аз му говорех, а той сякаш не ме слушаше беше някак студен -дори не ме целуваше. Аз много се натъжих и го попитах дали изпитва изобщо нещо към мен и той ме увери , че да. Но продължи в този дух, аз страдах ужасно, защото за първи път се бях влюбила, и виждайки неговото безразличие ми се разказваше сърцето... Мислех, че още обича старата си приятелка и го попитах и му казах, че ако наистина я обича просто да ми го каже и че предпочитам да страдам сега, а не после двойно повече... Каза, че единственото, което изпитва към нея е омраза, и че единственото с което си я спомня е, каква мръсница е, и че за него тя е мъртва...
Един ден не издържах излязох от колата му и си се прибрах, а той ми се обади и ми каза ,че заради цялата тази история с бившата му приятелка е като смачкан и има нужда от малко време. Добре дадох му малко време ,защото имах изпити и така не се виждахме...
И ето вчера се видяхме, всичко страхотно, ходихме да вечеряме и после отидохме в тях и всичко мина прекрасно, толкова се забавлявах и се смяхме и т.н... И решиш, че вече всичко е ОК....и в един момент той като ужилен се изправи, и почна да се облича ,за да ме води в нас... Нужно ли е да казвам как ужасно се почувствах...все едно си е взел, каквото си е искал и сега вече не му трябвам....
По пътя в колата му казах, че аз може и наистина да го обичам, но не съм от камък и че така не мога да издържа много време... И макар и никога да не съм се влюбвала в никoй, и че преди се държах наистина гадно с мъжете, разбирам че неговото държание е един вид наказание за мен, но просто не издържам така...
И че просто се влюбих не в които трябваше.
Той ми каза, че най-добре е да оставим всичко така, че не иска да ме използва и просто това е...дет се вика и гаджета не сме били, защото до края не разбрах какво бяхме. Аз се прибрах и ...тогава си помислих как цял живот се чудех какво е любовта и колко хубаво е чувството и исках да го изпитвам, а сега страдах....страдах от тази любов, която исках да опозная...
Той ми се обади по-късно вечерта, плачеше и каза, че самият той не знае какво прави. Забравих да кажа,че съм на 20, а той на 25...
Каза, че просто е разбит след това, което му се е случило с бившата и в момента просто не е способен да изпитва нищо... Не иска да ми причинява болка и затова предпочита да се разделим, че ако аз му дам малко време може да опитаме пак... Каза, че много ме обича и му е адски мъчно от всичко това, но предпочита да сме разделени, отколкото да ме вижда как страдам, и че ако е с мен иска всичко да е добре, и в момента не е способен на това, нито на мили чувства, нито на романтика, на нищо... Каза, че онази го е променила с номерата си и че вече не е той...
Аз наистина не знам какво да правя... Как може един мъж да е адски мил и готин, и забавен, и изведнъж да се превърне в абсолютно безчувствен и гръб човек... Не знам дали да му дам време или да се опитам да го забравя.... Аз го обичам страшно много, все той ми е в главата... Наистина не знам какво да правя..
А най-веселото е, че един ден дори и той да се оправи и да е готов - сигурно аз вече ще съм го забравила и няма да ми е до него - така е в животът...
Мили приятели благодаря, че дочетохте историята ми до края, просто имах нуждата да споделя мъката си с някои, защото ще се побъркам така...
Ако някои иска може да ме посъветва,ще се радвам ако е така.
Благодаря на всички!