Всеки ми казва, че трябва да затворя очи и да продължа напред, но как?

От 22 коментара0/5

Обичам го, знам , че е така, но вече сякаш любовта ми е като към приятел, а не към човека, с когото мислех, че ще прекарам живота си. Имам нужда от безпристрастен съвет...
Обичам го, знам , че е така, но вече сякаш любовта ми е като към приятел, а не към човека, с когото мислех, че ще прекарам живота си. Имам нужда от безпристрастен съвет...

Здравейте, аз съм на 25 години и от 4 години имам връзка с мъж, по-голям от мен с 4 години. От година и половина сме сгодени.

Всичко вървеше добре до скоро, но изведнъж светът под краката ми се срина.

Преди 9 месеца аз заминах в чужбина при мои близки. Трябваше да остана за два месеца, но се отвори възможност за развитие и проведох разговор с приятеля ми, когото ще нарека просто Х.

Двамата решихме, че аз ще остана, а при първа възможност ще дойде и той. Така след два месеца той дойде при мен и всичко беше прекрасно.

Да направя едно уточнени е само - заедно сме от 4 години, но никога не сме се събирали да живеем заедно, понеже сме от различни градове. Това никога не ни е пречело.

Постоянно сме пътували и двамата, работата ни беше такава, че можехме да си го позволим да живеем по този начин. Винаги е имало тръпка във връзката ни, винаги сме копнеели един за друг.

Цялото ни свободно време беше запълнено един с друг. Постоянно ходехме на почивки, правеше ми всякакви изненади и ме караше да летя в облаците от щастие.

Но откакто заживяхме заедно през ноември миналата година - нещата корен но се промениха. Не знам на какво се дължи това, мислех си, че може да е свързано с това, че му е нужно повече време , за да свикне с новата среда.

Случи се така, че когато той дойде при мен аз имах проблем и напуснах работа. Неговото държание изведнъж много се промени. Охладня към мен, почна да се държи много странно, живеем съвсем нормално, нищо не ни липсва.

Имаме добро финансово състояние, живеем с роднини не сме с непознати, едно от най-големите предимства на емигрантите според мен. Като отражение на държанието на Х. към мен и аз усетих, че се променям в отношението си към него.

Мислех, чу всичко е временно, че се дължи на напрежение от външни фактори и си затворих очите. Но напрежението изведнъж ескалира почнахме да да се караме за всякакви дребни неща, напълно без никакъв смисъл. Поговорихме, според него няма проблем и това било нормално нещо. За мен обаче не е така, поисках съвет от мои близки и познати, но никой не можа да ми бъде полезен.

Всеки ми казва, че трябва да затворя очи и да продължа напред и всичко ще се подреди. Но откакто аз и Х. говорихме за нашите отношения, аз потъвам психически все по - надолу и по-надолу.

Усещам, че любовта ми не е толкова силна както преди, не се чувствам обичана, не съм щастлива.

Лягам си и ставам с безразличие към всичко и всички. Дори, когато Х. поиска да сме интимни аз се чувствам безразлично. Не мога да си представя, че след 4 години връзка за по-малко от 3 месеца всичко се разпадна.

Обичам го, знам , че е така, но вече сякаш любовта ми е като към приятел, а не към човека, с когото мислех, че ще прекарам живота си. Имам нужда от безпристрастен съвет...

Знам, че не съм първата, не съм и последната с такъв проблем, но заслужава ли си, трябва ли да захвърля всичко и да почна отначало без значение дали да опитам с него пак въпреки пречките и създалата се ситуация ?

22 коментарaДобави коментар »

Anna-Belll

От Anna-Belll17.07.2015, 10:58 ч.

"той да очаква нещо от нея, пък тя да не "го изпълнява" както трябва, може и че "се е заседяла" и не си търси друга работа и прочие и прочие, но "авторката" не се включва и тук, интересно ми става - "дали...

Виж всички коментари за "Всеки ми казва, че трябва да затворя очи и да продължа напред, но как?".

Още истории от "Любов"

Днес

Днес

Днес аз вече не обичам никой.Цял живот съм била прекалено влюбчива. Няма период...

Да се върна ли, ако поиска?

Да се върна ли, ако поиска?

Накратко - преди известно време се разделих с приятеля си с когото бяхме заедно...

От любовта много често боли!

От любовта много често боли!

Историята започва още, когато бях дете. Влюбих се в съседско момче. Всичко вървеше...