Защо не ми предлага да се оженим?

От 35 коментара0/5

"...хвана за безименния пръст и каза: "Искаш тук да има нещо, нали?" И аз отговорих положително. Обаче въпреки това нищо, минали са вече 8 месеца от тогава, ако е чакал повод, имал е хиляди поводи да ми предложи, но явно не иска..."
"...хвана за безименния пръст и каза: "Искаш тук да има нещо, нали?" И аз отговорих положително. Обаче въпреки това нищо, минали са вече 8 месеца от тогава, ако е чакал повод, имал е хиляди поводи да ми предложи, но явно не иска..."

Здравейте, розалейки!

Пиша ви, защото ми се иска да видя как изглежда историята ми отстрани... През очите на непознати.

Родена съм през 1990-та, и вече повече от 6 години имам връзка с мъж, който е по-голям от мен с 10 години.

Той е много мил и наистина добър човек, носи прекрасно сърце, никога не съм изпитвала към него онези любовни трепети, свързани с пеперуди в стомаха, омекване на коленете и т.н. В началото беше просто добър приятел, който винаги знаеше какво да каже, какво да направи и т.н.

С времето се превърна в един от най-скъпите ми хора, наравно е заедно с родителите ми. Не просто съм свикнала с него, наистина го обичам с цялото си сърце и с цялото си съзнание. Бил е с мен както в най-хубавите моменти, така и в най-лошите. Преживяли сме заедно много - операции, погребения, нова работа и за мен и за него, изневери... и всички тези ужасни неща са направили връзката ни по-силна (уж).

Преди 3 години се наложи да ми направят гинекологична операция, 6 месеца след която лекарката ме предупреди, че ако искам да имам деца не трябва много много да се подмотвам, защото е възможно вбъдеще да имам проблеми. Слава на Бога все още нямам проблеми, но и все още не сме опитвали да правим деца...

Говорили сме си по темата няколко пъти и той казва, че много иска да се оженим и да имаме деца, но не прави нищо. Когато се видим с приятели, които имат дете супер много му се радва, играят си, има подход... но до там.

Знае, че за мен е много важно да имам Църковен брак преди да имам деца, тъй като съм отраснала в религиозно семейство и съм възпитана по този начин. За мен е грях дори това, че живеем под един покрив заедно без Божията богословия, но заради него съм пристъпила принципите си вече няколко години и само чакам да ми предложи, но той не се усеща явно...

Когато си правим подаръци, в повечето случаи си ги избираме сами и преди рождения ми ден той ме попита какво искам...

Аз му отговорих, че няма да му кажа какво искам, тъй като това, което искам трябва да дойде само, а не да е изпросено.

Той помисли, помисли и ме хвана за безименния пръст и каза: "Искаш тук да има нещо, нали?" И аз отговорих положително. Обаче въпреки това нищо, минали са вече 8 месеца от тогава, ако е чакал повод, имал е хиляди поводи да ми предложи, но явно не иска...

Само че не разбирам какво чака...

Без аз да повдигам темата за сватба и деца, той сам си е казвал, че иска... И вече от толкова чакане започвам да си мисля глупости, от типа на това, че ме има само за даденост и че му е добре така да си живеем без обвързване... Не знам какво да си мисля вече...

Кажете вие, как изглеждат нещата отстрани? Благодаря ви предварително!

35 коментарaДобави коментар »

Anna-Belll

От Anna-Belll04.07.2015, 10:35 ч.

Ми аз досега десет пъти да съм му предложила. Не знам ти какво чакаш.

Виж всички коментари за "Защо не ми предлага да се оженим?".

Още истории от "Любов"

Старата любов ръжда не хваща

Старата любов ръжда не хваща

Здравейте.Имах приятел с който бяхме заедно четири години,обичах го безумно и той...

Тъжно ми е...

Тъжно ми е...

Запознах се с приятеля ми преди 3 години. Всичко беше много хубаво, бяхме много...

Моята първа любов. Господи върни ми я!

Моята първа любов. Господи върни ми я!

Здравейте мили читатели, бих искала да споделя своята история с вас, защото...