Очарованието на крайния квартал

1 коментар0/5

Очарованието на крайния квартал

Красимир Гроздев и Станислава Вангелова са хора, които определено харесват подредеността в живота, дисциплината и ясните отношения. И това съвсем не е случайно: двамата се запознали не на купон, не случайно – в градския транспорт, не на плажа на морето, а... в армията!

Той е от Добрич, но животът го завъртял така, че минал през Карлово. Тя пък е от Карлово, но всъщност животът им днес е свързан с Пловдив – градът, приютил тяхната семейна история.

И двамата били военни в едно и също поделение в Пловдив. Е, поделението вече не съществува, но пък те си останали в Пловдив. Всъщност – сегашното поделение, което се е превърнало в работно място за единия от семейството, е в Асеновград – близо е, не е проблем. Сигурно сега си казвате: а, сигурно Станислава е напуснала – семейство, деца, явно се е отказала от армията. Ето тук много грешите: в момента военнослужещият в семейството е именно тя, Станислава.

Може би за някого това е странно – както се казва, кой тогава е генерал и кой – редник в това семейство?

– По принцип в семейството жената винаги е с един чин над мъжа, така  че тя е командващият вкъщи специално! – казва с усмивка Красимир. Е, какво да каже? Не си мислете, че Станислава работи например в администрацията на поделението – тя е ефрейтор в бойната част на  артилерийски полк, в свързочен взвод. Но, както се сещате, Красимир не се е отдалечил чак толкова от идеята за военната дисциплина и ред – днес се занимава с проектиране, доставка и монтажи на стелажни системи, като военните навици му помагат в гражданската му професия. Той сам отчел, след като напуснал, че именно липсата на достатъчно дисциплина е една от големите разлики на военния и цивилния живот.

И всъщност едно от нещата, които Станислава и Красимир успешно прилагат от опита си в армията у дома, е дисциплината – за възпитанието на децата. Това, разбира се, съвсем не означава, че двете им дъщери нямат думата – че козируват, изпълняват и не задават въпроси. Напротив: например при избора на апартамента голямата взела сериозно участие.

– Жилището го избраха Красимир и голямата ни дъщеря – разказва Станислава.

Голямата им дъщеря Лорета е на 17, а малката – Адриана, е на 4.

– Харесаха го като големина, като вътрешно разположение. Аз не бях много въодушевена, че е накрая на града, но все пак някой трябва да направи жертви. В случая ги направих аз... Така казва Станислава, но всъщност, когато показва апартамента на  екипа на Ути, дошъл в новия им дом, за да отбележи с тях хубавото събитие с новодомско парти по проекта „Животът е вкусен с Ути Бъчваров и Fibank“, гордо коментира зелените площи наоколо:

– За детето е рай! И така планират да си остане: като избирали мястото, специално проверявали и това – да няма никакъв шанс да се застроява. Сега правели детска площадка до блока, който е в последните редове с блокове, след които почват ливадите. То човек, когато прави някакви отстъпки, компромиси, всъщност има едно такова вътрешно усещане, че ще открива все повече положителни неща в това, което приема с малко резерви. Пък и преди това минали и през идеята за къща в покрайнините на града – не е проблем, че домът им сега не е в идеалния център... 

Истината е, че инициаторът за всичко това – за цялата тази офанзива със закупуването на нов дом, била именно Станислава. Досега все живеели на квартира, в последната изкарали 8 години.

– Мотивите ни да търсим собствено жилище бяха, че годините минават, децата растат и след себе си няма да оставим нищо.

След раждането на малката ни дъщеря, започнах да го обмислям – даже с малко съжаление споделя,  че до този момент може би вече са щели да го изплатят, но Красимир не се наемал. Ами така е, нужно е и двамата в едно семейство да се чувстват сигурни за такова решение.

– Като се върнах на работа след майчинството, вече имах и такава възможност – да   изтегля заем, защото дотогава с майчинство банките не даваха. И започнах да го обработвам (казва тя за съпруга си), тъй да се каже. След второто дете вече нямаше накъде – трябваше да се мисли. Съответно той се реши и започнахме търсенето.

Добави описание

Много бързо намерихме жилището, много бързо решихме и коя банка ще използваме – минахме през няколко, но най-добрите условия бяха в тази банка. Спечелил ги кредитният инспектор от Fibank – Радина Саламбашева. Била много коректна, много разбрана. Не стига, че всички условия, които   им предложила от името на банката, били открити, без „задни вратички“, написани с дребен шрифт, но и много им помагала и в самото търсене на жилище. И са й много благодарни за това съдействие.

– Всичко беше предварително казано – знаехме колко ще ни бъдат вноските, какво можем да очакваме – казва Красимир. Точност, яснота, подреденост на условията и възможностите – неща, които двамата почитатели на дисциплината определено оценили. А информацията за това, че им се е паднало и новодомско парти, дошла като допълнителна радост.

– В началото си помислих, че някой се шегува с мен, но Ути каза: не-не, това не е шега и не е телефонна измама! – споделя Станислава.

– След което вече разбрах, че съм късметлийка. И те приемат с огромно удоволствие в дома си Ути и целия екип. И в работата на Ути ги възхищава това колко лесно и бързо се справя в непозната за него обстановка – влязъл в дома им, и, без да знае кое къде се намира, се ориентирал бързо и се справил блестящо. А и благодарение на него, Станислава и Красимир открили, че дъщеря им също може да се включва в домакинството и да готви страхотно:

– Като Ути! – казва Станислава и се смее.

Ето така Станислава и Красимир всеки ден установяват, че решението, което са взели, се отразява прекрасно на цялото семейство. И продължават да оценяват добрите страни на новия си дом. 


Като деца все мечтаем за малка спретната къщичка – като по картинките в детските книжки. С годините нещата постепенно се променят: приисква ни се да сме в центъра на всички интересни неща, насочваме се към по-големи градове, към по-централните места в тях. Ясно е – иска ни се да не пропускаме нищо, младостта ни кара да искаме да сме в сърцето на модерния град... Тогава сме готови да живеем където и да е – който ни предложи изгоден наем, ние сме съгласни. Но минава време, преди да усетим отново желанието за повече уют в дома, повече простор зад прозореца.

Обикновено всичко това е свързано с появата на децата в семейството – човек започва да мисли за тях – за това къде играят, какъв въздух дишат, имат ли си кътче вкъщи. Нерядко такова място се оказват кварталите не в центъра, а в периферията на града. А за да можем да си позволим всичко това веднага – бързо, точно когато сме решили, трябва да съчетаем откриването на перфектното място с намирането на финанси за целта. И тъй като от Fibank предлагат прекрасни условия за жилищни кредити, семейството от тази история се е доверило на тях.

Добави описание
 

1 коментарДобави коментар »

Bambulka

От Bambulka15.03.2017, 14:32 ч.

"По принцип в семейството жената винаги е с един чин над мъжа..." Така си е :lol: :lol: :lol: И всички факти от тази семейна история го доказват, защото ако не беше главнокомандващ Станислава, семейството и досега щеше да...

Виж всички коментари за "Очарованието на крайния квартал".

Още истории от "Нещата от живота"

Удоволствие е да върнеш жеста

Удоволствие е да върнеш жеста

Тази история ни отвежда в столичния квартал „Люлин“, превърнал се в новото убежище на родената в Русе Ралица Ковачева. Вече 18 години тя живее в София.

Когато обичаш живота, целият свят се събира на твоята маса

Когато обичаш живота, целият свят се събира на твоята маса

Лаура е от хората, за които на човек му се струва, че е познавал винаги. Говори симпатичен български, с очарователен лек акцент.

Когато откриеш човека, с когото да прекараш живота си

Когато откриеш човека, с когото да прекараш живота си

Този път историята се развива някак между Италия и софийския квартал „Младост“-1.