Сигурно си мислиш че съм до глупост влюбена в теб...много си прав.
Мислиш си, че без теб не мога да живея...не знам....
Мислиш си, че без твоята любов не ще оцелея и ден...грешиш. Но, да, нямам сила да се противопоставя на безразличното ти и грубо отношение към мен...аз нямам власт над теб.
Нямам и смелост да ти кажа колко те мразя заради това, което ми причиняваш, нито да ти покажа колко отчаяно съм търсила твоето внимание...не мога.
Не мога да те оставя, дори да ме боли толкова...ненавиждам се за което.
Аз не бях такова момиче...имах си някога достойнство...имах безгрижни дни...до момента в който застана до мен и ме целуна.
Сега след година мъчителна връзка се чувствам като парцал-употребена и захвърлена...а съм едва на 18.
Говоря с теб, не се самосъжалявам по цял ден без да правя опит да подобря живота си...просто нищо не постигам с цялото това говорене.
А искам...де да зависеше само от мен...щях да съм щастлива...много щастлива даже...