Омъжена съм от 20г. Още като приятели с настоящият ми съпруг имахме куп проблеми. След много раздели и неприятности се оженихме. Колкото и да го обичах нещата не вървяха. След всеки скандал се опитвах да го оправдавам с проблемите, които имаше от предишния си брак.
Опитвах се да бъда търпелива и разумна. Така създадохме 2 деца на които и двамата държим.
За да живеем по-спокойно го оставих той да контролира целия ми живот. През всички години гледах да не накърнявам авторитета му пред децата. Направих всичко възможно и дъщеря му от предишния брак да ме приеме като приятелка.
В един момент се оказа, че съм никоя - човек без собствено мнение, без приятели, без близки хора.
Години наред се заблуждавах, че продължавам да го обичам независимо от всичко макар, че постоянното унижение, че ми се правят забележки пред приятели, пред децата, дори пред родителите ми много ме нараняваше.
Оправдавах се с какво ли не – децата, семейството, здравословното му състояние и никога не намирах сили да го напусна.
Той и сега твърди, че ме обича, че съм единствената на която държи, но аз никога вече не мога да бъда същата.
Дразни ме всяко негово докосване когато ми е крещял и след това иска да бъда мила с него.
Заслужава ли си да продължавам да живея така?