Знаете ли какво е да се излъжеш в някого? Да му вярваш толкова много още от първия миг? Да знаеш, че няма да те излъжат тези очи, толкова красиви и потайни! Знаете ли какво е те да те гледат до последния миг, да казват че те обичат, да вярваш в тях така сляпо?
Накрая всичко се оказва лъжа. Една лъжа, която ме изяжда и убива малко, по малко. Живота ми е една грешка, една голяма грешка.
Когато ти говорят красиво, когато ти доказват думите, тогава вярваш и вървиш напред.и изведнъж всичко пропада.
Не знам с какво съм заслужила това. Може би му е хоби.може би е било игра, но такава игра - игра с чувствата е груба и болезнена.
Сърчицето ми е разбито на парченца, които дано успея да събера някои ден.
Искам да отида там, да съм с него, но лъжата - тя е жестока.
Идва от нищото и започва да те мъчи. Защо с мен, и защо по този начин?
Не разбирам, кажете вие.
Знаете ли, чувствам се зле при мисълта, че съм била една просто поредна бройка за някого. Много е гадно много.
Ще намеря начин да му го върна, не за друго, а за да го заболи по начина по който мен ме боли сега.