Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Омраза
“…не мога да приема сина ти”
От: Gi, 24.08.2005
Здравейте,
Много съм объркана и не знам трябва ли изобщо да пиша всичко това.
Аз съм на 37 години, омъжена съм от 17, но преди 4 година почина съпруга ми.
Преживях много тежко смъртта му, дълго време не можех да приема мисълта, че го няма макар, че близките ми бяха до мен и казваха, че трябва да се взема в ръце и да продължа напред заради детето и мен самата.
В един момент около година след смъртта му, осъзнах че трябва да отделям повече внимание на сина си отколкото да се затварям в себе си и да страдам. Преди 2 години един близък приятел на семейството успя да ме убеди че трябва да имам някого до себе си, който да е подкрепа за мен и за детето.
Аз съм от провинциален град но работех в големия областен град и пътувах имаше дни в които се прибирах, а имаше дни в които оставах да нощувам при сестра си. Детето, за да не се стресира допълнително остана да учи в провинциалния град, като живееше при родителите ми.
Не след дълго заживяхме заедно с този приятел в неговия апартамент. Той е с 8 години по-голям от мен и беше разведен от 5 год., живееше в гарсониера.
След като свърши учебната година реших да му предложа да взема детето при нас, като го преместя да учи в училище в големия град, но той реши, че преместването ще му се отрази на успеха и по-добре да завърши където е. Аз не бях много съгласна, но в последствие склоних.
Беше внимателен! , грижлив към мен, но в един момент се усъмних, че има и друга жена в живота му. Започна да употребява алкохол излизаше под предлог, че отива при сина си, а след това се е срещал и с друга жена затова реших да му кажа директно, че всичко ми е ясно и по-добре да се разделим.
Той започна да се извинява и да ме увещава, че няма да се повтаря повече. Аз, след дълъг размисъл реших да простя и да остана с него. През тази година сина ми завърши основно образование и беше приет да учи в училище в големия град.
Ние започнахме да правим планове как ще преустроим двете стаи от апартамента така, че да е удобно на сина ми. Но преди една седмица се прибирам от работа и той добре почерпен ми казва:
Съжалявам много, но аз с теб мога да живея, но не мога да приема сина ти при мен, той е много нахален и своенравен. Ако направя компромис да е при нас при първата му издънка си отивате и двамата.
Бях потресена. Не можех да се осъзная първите няколко минути. Аз не мога да пренебрегна детето си. Макар, че го обичам реших, да си тръгна но идва друг проблем.
Аз нямам жилище и трябва да съм на квартира, а една гарсониера е 150 лв., моята заплата е 240. Не знам какво да правя да остана и да опитаме пак с условията му или да търся други начини.
Дайте ми съвет моля Ви.
Извинявам се за тази дълга история.
Много съм объркана и не знам трябва ли изобщо да пиша всичко това.
Аз съм на 37 години, омъжена съм от 17, но преди 4 година почина съпруга ми.
Преживях много тежко смъртта му, дълго време не можех да приема мисълта, че го няма макар, че близките ми бяха до мен и казваха, че трябва да се взема в ръце и да продължа напред заради детето и мен самата.
В един момент около година след смъртта му, осъзнах че трябва да отделям повече внимание на сина си отколкото да се затварям в себе си и да страдам. Преди 2 години един близък приятел на семейството успя да ме убеди че трябва да имам някого до себе си, който да е подкрепа за мен и за детето.
Аз съм от провинциален град но работех в големия областен град и пътувах имаше дни в които се прибирах, а имаше дни в които оставах да нощувам при сестра си. Детето, за да не се стресира допълнително остана да учи в провинциалния град, като живееше при родителите ми.
Не след дълго заживяхме заедно с този приятел в неговия апартамент. Той е с 8 години по-голям от мен и беше разведен от 5 год., живееше в гарсониера.
След като свърши учебната година реших да му предложа да взема детето при нас, като го преместя да учи в училище в големия град, но той реши, че преместването ще му се отрази на успеха и по-добре да завърши където е. Аз не бях много съгласна, но в последствие склоних.
Беше внимателен! , грижлив към мен, но в един момент се усъмних, че има и друга жена в живота му. Започна да употребява алкохол излизаше под предлог, че отива при сина си, а след това се е срещал и с друга жена затова реших да му кажа директно, че всичко ми е ясно и по-добре да се разделим.
Той започна да се извинява и да ме увещава, че няма да се повтаря повече. Аз, след дълъг размисъл реших да простя и да остана с него. През тази година сина ми завърши основно образование и беше приет да учи в училище в големия град.
Ние започнахме да правим планове как ще преустроим двете стаи от апартамента така, че да е удобно на сина ми. Но преди една седмица се прибирам от работа и той добре почерпен ми казва:
Съжалявам много, но аз с теб мога да живея, но не мога да приема сина ти при мен, той е много нахален и своенравен. Ако направя компромис да е при нас при първата му издънка си отивате и двамата.
Бях потресена. Не можех да се осъзная първите няколко минути. Аз не мога да пренебрегна детето си. Макар, че го обичам реших, да си тръгна но идва друг проблем.
Аз нямам жилище и трябва да съм на квартира, а една гарсониера е 150 лв., моята заплата е 240. Не знам какво да правя да остана и да опитаме пак с условията му или да търся други начини.
Дайте ми съвет моля Ви.
Извинявам се за тази дълга история.
