Чувствам се съвсем обикновена и нормална. Живея във Варна и сам на 19 год. В момента съм 12 клас в една от най-елитните гимназии, където се предполага че е пълно с интелигентни и подбрани хора, но уви!

Не с искам съвет, а по-скоро споделям с вас това, което ме разяжда отвътре. А именно завистта на околните в класа ми.

Голяма част от тях като че ли ме ненавиждат за това, че не се обличам зле, че не изглеждам зле, че имам горе-долу добри оценки, имам кола(основния им проблем) и за това че смятам да продължа образованието си в чужбина. Какво ненормално има в начина ми на живот?

В началото мислех че отблъсквам с поведение, но не е така. Омразата е само в очите на момичетата, за които не мога да кажа, че са по-глупави или грозни. Не виждам причината.

Само забелязвам завистта в погледите им. Естествено това не е сред всички, има и такива които не те приемат според социалното положение и дрехите. Но масовото обкръжение в класа е жестоко.

Пример: нарязаха гумите на колата ми. Целта ми не е да карам хората да ми завиждат, а и не виждам за какво толкова. Просто бих искала да не ме гледат с омраза и завист.

Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат написаното от мен и искрено се надявам да не попадате в подобна ситуация.