Мразя 14-ти февруари. Това е най-тъпия празник който съществува. Дори денят на секретарката има смисъл, защото и секретарките са хора и трябва да се радват от време не време.

Какво по дяволите празнувате на 14.02?

Каква е тази организирана агресия към хората които не обичат, не са обичали или не са обичани? Аз обичам и съм обичана. Но моята любов е невъзможна. Няма реалност в която тя да се сбъдне, да се материализира, да я изживея......

Вие знаете ли какво е всяка секунда цялото ти същество да крещи от липсата на някого, всяка твоя молекула да агонизира от болка по някого, всички твои сетива да са отворени за някого...........и с цялото си съзнание да знаеш, че това не трябва да е така?...

Знаете ли какво е да живееш на две половини-едната тук, на работа, при семейството, при приятелите....., другата винаги там при него, винаги....?

Знаете ли какво е да посрещаш празник след празник с хората около теб и да чакаш единствения празник за теб-когато ще го чуеш или ще го видиш за секунда....

На 14 февруари се чувствам така, сякаш получавам шамар след шамар.

Какво празнувате, бе, хора. Аз трябва да празнувам, аз.....защото, въпреки всичко което никога няма да имам, въпреки океана от сълзи, който нося в себе си, въпреки миговете които няма да преживея, въпреки всичко това аз имам нещо, което вие нямате: аз съм Обичана и Обичам.

Вие празнувайте. Всяка година с различен човек. Всяка година с по малко-любов.Всяка година с по-голям подарък.Ваша си работа.

Само че,моля ви,не навирайте тази показност в лицето ми. Аз нямам нужда от празник.

Стига ми да знам,че него го има....там някъде и ме обича.
Това е всичко от което имам нужда.