Незнам как стигнах дотук.

Трябваше да минат 10 години за да разбера тази истина. А вярвах че истинската любов я има.

Когато се омъжих бях на 19 имаше я само любовта-онази изпепеляващата, която идва като гръм от ясно небе и те обсебва, така че незнаеш кой си от къде си и имаш ли други мечти от това да я грабнеш и да се понесеш с нея към облаците.

Сутрин ставах мислех си за него, по време на лекции също, по време на обяда също, по време на сесия пак, вечер идваше отново и отново.

Любовта беше моя ЖИВОТ! Исках да и се отдам изцяло на 100%, а то какво стана-безкраен двудневен кръговрат от скандали сдобрявания обещания и пак и пак.

Сили нямам да се изправям срещу каквото и да е и срещу когото и да е. Да става каквото ще АЗ СЪМ ДО ТУК!

Как да изляза от този кръговрат?

Мисля, че алкохола ще ми помогне-той е единствения ми приятел...