Никога не съм мислела че мога да мразя, не по този начин, не и толкова близък човек.

Никога не съм си представяла, как това чувство може да обърка така живота ми. Чак сега осъзнавам какво е чувствал баща ми към своя, може би през целия си живот.

И от това боли, спираш да живееш и да мислиш трезво, защото МРАЗИШ!

Не искам да живея цял живот с това бреме, с което баща ми живее толкова време, не искам цял живот да го обвинявам за това което съм или не съм.

Не искам... но не мога да го преодолея, не зная как да си помогна.

Тази болка е заседнала в гърлото ми и ме задушава, не мога да я преглътна, просто искам да повърна и да се почувствам по добре.

Не мразя баща си затова какво е причинил на мен и майка ми, мразя го за това което остави в мен след като си тръгна.

Незнам дали ще мога да му го простя. На 20 съм, и не искам да прекарам остатъка от живота си тъпчейки се с успокоителни или антидепресанти, искам да се радвам на слънцето и на хубавите неща които се случват.

Искам.. но как се преодолява това? Как да си помогна?

Дайте ми съвет.

Благодаря.