Аз съм най-ужасният човек на света. Толкова съм ужасна, че никой не иска да общува с мен. И с право. Не вярвам, че има мъже и жени, които да искат да говорят с такава злобна грозотия като мен.

Чувствам се ужасно, но когато някой голям смелчага ми каже нещо, аз веднага отвръщам с хаплива забележка.Този рефлекс сигурно се е получил с течение на времето, още откакто бях ученичка. Тогава бях много жизнерадостно, но ужасяващо грозно дете. Бях с очила, каквито носят бабичките, бях адски дебела и с хиляди пъпки. Заради това съучениците ми се подиграваха и аз станах аутсайдера на класа-никой не искаше да говори с ,,очилатото чудовище" и винаги стоях сама на чина.

Нямах никакви приятели. Когато завършвах пъпките вече бяха поизчезнаха, но останаха белези, започнах да нося лещи, поотслабнах и сега съм в границите на ,,нормална дебелана". Но въпреки всичко никога не станах приятел с никого и никога не си намерих гадже.

В университета вече бях започнала да се превръщам в злобното същество, което съм сега и опитите на състудентите ми за приятелство беше отхвърлен, защото се страхувах,ч е пак ще ми се подиграват.

Завърших като пълен отличник, но не успях да и си намеря свястна работа, защото това, което бях завършила, беше свързано с продажби и хората търсеха любезни, добре изглеждащи кадри, каквато аз не бях.

В момента работя не по квалификацията си. Но както и да е. Живеех сама и всичко правех сама. Мъжете изобщо не ми обръщаха внимание и аз исках поне в работата да съм добра и постоянно работех. Сега съм на уважавана длъжност за що-годе добри пари и сама,озлобена и грозна.

Имах нужда да го разкажа.

Благодаря ви, че прочетохте живота ми.