Аз съм почти на 20, а не мога да изживея най-хубавите си години както искам. Смея да твърдя, че съм доста хубаво и умно момиче. До сега съм имала няколко връзки за по няколко месеца с добри момчета, но тъй като винаги съм търсела предизвикателства, изоставях тези момчета, защото ми доскучаваха /бяха еднакви-влюбваха се в мен, правеха всичко, което поискам и за мен нямаше тръпка/.

Кошмарът ми започна преди 2г, когато се запознах с "него". Той беше различен. Знаех, че се занимава с "нечисти сделки" и естествено родителите ми бяха против връзката ни, но аз продължих/и продължавам за жалост/ да се виждам с него без да знаят.

Отначало ми беше хубаво с него, дори се влюбих за първи път... От началото на връзката ни аз му изневерявах, не че ми липсваше нещо, а за разнообразие или от страх да не ми изневерява и той.

Дойде момент, когато той разбра..и побесня. Никога не го бях виждала така, започна да ме обижда, да ме удря.., каза ми: "Знаеш ли на какво ще ти заприлича хубавото личице? Да видим сега кой ще те хареса?" Бях вцепенена, нямах сили дори да се разплача, само повтарях: "моля те недей,моля те,моля те..."

Когато се прибрах не казах на родителите си и за щастие имах синини само по тялото. Колкото го обичах преди това, толкова го мразя сега.

Никой не си беше позволявал да ми посяга, дори и родителите ми. Разбрах, че са били прави за него, но беше късно. След 1 седмица ми се обади и продължихме да се виждаме. Аз не исках, но се страхувах да му кажа. Според него аз съм го унизила с постъпката си и трябва да съм БЛАГОДАРНА, че съм се разминала с толкова малко, и че все още е с мен и ме търпи.

След това забременях, направих аборт и поне за това ме подкрепяше. Вече почти не излизам с приятелки, а като излизам-му искам разрешение, а той твърди, че си правя каквото поискам.

Винаги мисли, че го лъжа, често се караме и естествено аз съм лошата. Преди 1 седмица отново ме удари няколко пъти, като мислеше, че пак го лъжа.

Сигурна съм, че ми изневерява, но не показвам, че го знам, а и не ме интересува-изпитвам само ненавист към него. Дори го видях с едно момиче в колата, но не му казах.

Търпя всичките му безобразия, защото ме е страх, когато се караме. Не знам как да се отърва от него без да ми направи нищо. Чувствам се като в клетка.Виждаме се всеки ден, правя се,че ми е приятно, страх ме е от него, а той си мисли, че още го обичам...

Помогнете ми…