Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Омраза
Как да накарам сърцето си да го намрази?
От: Петя, 20.10.2006
Имам нужда от помощ, живота ми е кошмар и не зная как да се справя, как да накарам сърцето си да намрази някой, който ми причини ужасна болка.
Позната история – с него се запознахме в интернет. По това време той имаше друга връзка, почти от няколко месеца. Попитах го защо търси друга жена след като си има приятелка , а отговора беше – липсва му нежност, тя е много студен човек.
Така започна и нашата връзка, бях много щастлива, не можех да повярвам, как точно на мен се случи това. За него бях вяра, надежда и любов, бях неговият нов живот, бях неговата любима жена, която той много обичаше, и щеше да обича още сто години….и какво ли още не.
Мисля си какво ли още щях да направя за този човек, ако беше продължила връзката ни. Но уви…през цялото време между нас стоеше сянката/ и не само сянката/ на предишната му приятелка. Те си говориха по телефона, поне два, три пъти през седмицата се срещаха,а това бавно ме убиваше.
Обяснението и на двамата беше ,свързва ги само приятелство и аз нищо не разбирам от това. Тази тяхна дружба ме правеше несигурна, доста често му говорих за това,молих го да престане, не приемах това тяхно приятелство за нещо нормално.
Чашата преля ,когато видях ,че си пишат есимеси. Казах му всичко беше до тук, спираме / като тайно се надявах за невъзможността на това мое решение,та нали той ме обича, обичаме до безкрайността/ Ооооо боже, а той сякаш е бил готов, чакал е да кажа нещо такова за да се улови за него , и после да казва “ти сама така пожела, и аз съм солидарен с искането ти”. Не можех да повярвам, не можех да приема , че повече няма да го гушкам и да усещам ръцете му.
Започнах да се моля за последен шанс, да обещавам ,че повече няма да говоря за нея, но уви той беше категоричен и още на другият ден изприпка при нея. А за мен остана само унижението.
Сега може би са щастливи и никой не си спомня за мен, а за не спирам да плача, и да се моля на бог да ми помогне да се справя с тая моя безнадеждна любов, да ми даде сили да го намразя.
Но как скъпи приятели да заповядам да заповядам това на своето сърце.




