Здравейте на всички,

Искам да ви разкажа моята история, ще гледам да бъда по-кратка. Аз съм на 20г., имам приятел, който е по-голям от мен. Заедно сме повече от 2г., в началото на връзката ни всичко беше горе долу добре(той пиеше много тогава), аз бях много влюбена в него и си казвах "няма да е все така", но започна една необуздана ревност, започна психически и физически тормоз.

Един ден той ме преби от бой така, че нямаше как да го прикрия от роднини, приятели и т.н(беше пиян). Подадох жалба в полицията, и така не се виждахме няколко месеца.

След време случайно се срещнахме, аз го обичах и той мен, бях му простила за всичко. Той искаше пак да сме заедно, аз също и се събрахме. Беше прекрасно, но за малко.

Аз забременях,исках детето, но той не(той има дете от предишна връзка,но не го вижда).Принудих се да направя аборт, който не исках.

След това тормоза пак започна. Аз вечно лъжех, че съм се ударила случайно и куп лъжи. И така до ден днешен, съм с човек който не уважава мен, семейството ми... А твърди че ме обича, но аз такава обич не я разбирам. Опитвам се да се отскубна от него, защото неиздържан повече психическия тормоз. Но той ме заплашва,говори такива неща които само луд човек или някой убиец може да каже.Не го познавам вече.Не мога да ям,да спя,ходя само по лекари,а той продължава да ме мачка.Вече няма обич има само страх и сълзи.

Искам да кажа на всички читатели, че не търся съвети или помощ, а искам да знаете че трябва да бъдете по разумни, да гледате себе си,а после другите. И запомнете винаги само най-близките хора ще бъдат до вас, не ги подценявайте.

Требва да се учим едни от други и да бъдем по силни.

Поздрави на всички...