Моята история започна когато бях на 18г. Винаги съм била дебела и никои не ме харесваше, претърпях тежка операция, нося на себе си белег които би отвратил всеки-и тогава си помислих, че това вече е края и никога няма да среща любовта.

Точно тогава се появи и ТОЙ, беше като светлинка в тунела след толкова мъки. Камък ми падна от сърцето когато ми каза,че за него няма значение този грозен белег. Повярвах.(съдба или не сега и той носи същият белег от същата операция като мен) Обожавах този човек бях готова на всичко за него, развалих отношенията си с родителите ми-и сега не се разбираме много.

Докато съм жива майка ме винаги ще използва това, за да ме засегне. Аз завърших у-ще 1г.преди него, разбрахме се че когато завърши ще кандидатстваме заедно, но не стана така.

Изкарахме страхотна година и нещо заедно, аз започнах да се подготвям за изпитите, докато той влезе без изпит защото има двойно поданство. Малко след 20-тия ми р.ден той поиска да се разделим. Не знаех какво да кажа просто стоях и го гледах, не мога да опиша с думи какъв шок бе за мен да чуя тези думи от човека когото боготворях.

По природа съм много плах човек, срамежлива, но бях готова да зарежа всичко-дом, семейство само да бъда с него. Погледна ме в очите и ми каза че няма друга жена да не си мисля глупости. И аз не си мислех до мига, в който разбрах, че няма любов, че всичко е било лъжа. Точно след седмица се пренесе да живее при другата.

Човека просто е търсел богатство-а при мен го няма, но пък другата е много богата. Малко по малко откривах истината –разбрах, че любов несъществува. Никога няма да забравя седмицата след раздялата ни-искаше ми се земята да се разтвори и да ме погълне не искам никога повече да изпитвам тази раздираща болка,защото втори път няма да я преживея. Месеци наред не смеех да изляза из града, за да не ги срещна, но сякаш всичко беше срещу мен защото винаги ги срещах.

Не мога да опиша болката когато ги виждах заедно, звучи тривиално, но имах чувство, че сърцето ми е изтръгнато.

В деня когато се посъвзех си обещах, че ще им отмъстя и най вече на НЕЯ-и го направих макар и след 3г.Той й изневери с мен-не се гордея с това, което направих, не ми стана по-леко.Знам, че много от вас ще ме упрекнат.

Вече съм на 27г не съм имала друга връзка, дори вече не знам как ставаше всичко, а толкова искам да обичам отново.

Събрала съм толкова болка, омраза към всичко, че не знам какво да правя?

Първата любов казват, че не се забравя,но аз искам точно това.

Искам да продължа живота си, но не знам КАК?