Вече бях писала тук,но писмото ми така и не се появи на заглавната страница...

Не знам дали това ще се публикува,но предполагам,че ще ми олекне щом го напиша...

Уморих се,затова реших да споделя тук,защото се уморих от всичко,уморих се да се правя на щастлива и да си повтарям,че животът е хубав.Самата аз мразя хора,които се оплакват и постоянно хленчат,обичам непукисти,които се радват на живота и не се задълбочават в проблемите...И,повярвайте ми,много се опитвах да съм такава,но точно в този момент не ми се получава...

Защото ми омръзнаха ограниченията от родителите ми,които ми поставят ултиматуми,които не ме пускат никъде без приятеля ми,мисълта,че докато стана студентка ще съм като в затвор ме убива,защото аз съм много свободолюбива и не мога да живея в скука-за мен това не е живот...

Отчаяна съм,че пропускам толкова много неща,че живея в постоянно напрежение и спорове,породени най-вече от една единствена издънка,която обаче беше достатъчна...Омръзна ми и от хората около мен,от глупавите им коментари,от обидите и от цялата тази обстановка,която вече не мога да издържам.Как ми се иска да не ми пукаше и да си бях весела,както обикновено...

Преди успявах да омаловажа част от проблемите,но вече сама не си вярвам,когато си кажа,че всичко ще се оправи,защото с всеки изминал ден осъзнавам,че кратките моменти,в които надеждата все пак се появява,не са нищо повече от една голяма,тъжна заблуда...

Също така разбирам,че всичко,което ми се случва е истина,а не сън,както ми се искаше да вярвам...Уморих се...