Здравейте на всички. Много се колебах дали да пиша тъй като раната ми е още много дълбока. Ще се опитам да преглътна и да разкажа.

В един хубав летен ден се забелязах ме понеже сме в една компания и се познаваме. Всичко започна много добре,той за мене беше всичко. И така не след дълго се преместих да живея при него. По нищо не личеше че има някакъв проблем-обичах ме се, поне аз така си мислех.

Изправих се пред много изпитания заради него, най-вече срещу семейството си. И така след седем месечна бурна връзка дойде деня, в който той отиде за два дена на командировка, чухме се по телефона и той просто ей така реши да ми каже че се разделяме ,е не иска да е вече с мен, че сега е събрал смелост да ми каже.

Хора незнам аз ли съм глупава или това не е начина на прератиш една връзка и то сериозна? Следователно той се върна но не се обади, отидох до тях събрах си нещата, а той не ми отдели дори и 5 минути, не ме погледна в очите-само каза, че иска да бъдем приятели. Но какви приятели ще бъдем след като той дори нямяше смелост да ми каже, че толкова време ме е лъгал.

И защо аз отново се отдадох като си мислех че всичко ще бъде по-различно? Вярвайте ми, че болката ми е огромна и не от факта, че не съм с него, а че съм предадена по най жестокия начин. Не го заслужавах не и по този начин. А бях перфектна с него във всяко едно отношение, преглъщах всичко, което той ми причиняваше.

Той просто си тръгна с недовършена целувка. Без да каже и дума. Сега покрай общите ни приятели разбирам, че той си е все същият. Аз обаче НЕ. Помогна ми да изпитам ярост. И да неискам да познавам вече любовта. Само Бог ми е свидетел колко сълзи изплаках, колко думи изрекох.

Сърцето ми е прано, но съм сигурна, че той няма да забрави това,че ще дойде ден в който ще вдигна глава ще го погледна с усмивка,а той безпомощно ще наведе глава.

Ще обърна света, но ще си отмъстя затова, че ми открадна и дните и нощите, открадна ми мечтите,отне ми всичко свято. Ще го накарам горчиво да съжалява, че постъпи по този начин.

Отмъщението се сервира студено-точно такова ще го получи. Моето сърце е само орган, който изтласква кръвта-нищо друго и за никой.

Никога не съм мразила,обиждала,наранявала,приятелите ми казват че ЖИВЕЯ ЗА ДРУГИТЕ,е сега почвам да дишам само за себе си.

Почвам да живея за деня в който ще чуя думите СЪЖАЛЯВАМ,ПРОСТИМИ.

Колелото ще се завърти и тогава аз ще си тръгна с недовършена целувка и усмивка...