Здравейте.Отскоро съм тук и искам да споделя нещо.

Работих 3 години и половина на едно място.Работата беше тежка,ставаше се сутрин рано и свършвахме в 23 часа.Имало е и дни в които сме карали по 16 часа на ден,т.е.от 7 до 23.Много голямо психическо и физическо натоварване беше.Винаги съм се разбирала със всички,с някои повече, а с други по малко,но работата е вървяла.Аз бях най-стария им "кадър" както се казва.Винаги съм откликвала когато са имали нужда от мен,не ги крадях,бях лоялна към тях,и знаете ли какво получих в замяна?

Всичко се дължи на "прекрасната" ни управителка,която работи във фирмата от 7 години.Яд ме е на мен си,че не разбрах какъв човек е по рано,защото винаги търся доброто в човека.Имахме 2-ма шефове,и двамата бяха душички хора.Но докато единия не позволяваше да стават интриги,на другия беше много лесно да му замажеш очите с кал,каквото правеше и тя,и съответно да си нагласиш нещата според интереса си.Толкова много персонал се изреди докато бях там и в 99% от случаите напускаха заради нея.Не сте срещали такъв човек,казвам ви.Така да умее да извърта,за да се окаже тя правата,а другите-черни.

Ще спестя подробности,защото въобще не са приятни за четене.И той,шефа ми така я слушаше,че беше невъзможно да му кажеш нещо за нея,какви ги върши.

Както и да е,след толкова време реших да напусна,защото просто вече не се издържаше там.Излязох най-неблагодарната,най-голямата предателка,най най..Толкова гадости се изговориха зад гърба ми от нейните уста,че ми се повръща само като се сетя.

Работила съм болна,със скъсана артерия само и само защото нямахме хора и ми беше кофти да ги оставя защото нямаше да се справят,а ако бях отишла за болнични щяха да ми дадат поне 2 седмици,търпяла съм я да ме обижда-нелоялна съм била,не съм умеела да мисля,и какво ли още не..А съм само на 25 години.И когато реших да се махна,за мое добро отново изля помия на главата ми.Наприказва страхотни глупости на шефа ми.И като за капак ми каза,че според нея нямало да се справя на новата си работа,защото съм била неспособна.И това го казваш за някой,с който си работил толкова дълго и е бил най-доверения ти човек.

Болна е от сума ти и болести,и аз знам защо-защото злобата и е толкова голяма,че вече прелива от нея.Жал ми е само за бившия ми вече шеф,защото когато му се отворят очите много ще съжалява,но ще е късно.А и той сие виновен до голяма степен.Аз приключих там.Това е затворена страница от моя живот и нямам намерение да я отварям.И знаете ли какво?Не я мразя.Не,напротив,съжалявам я,защото никога няма да се оправи тази жена.Макар,че толкова зло съм видяла от нея и настръхвам само като чуя името и,не я мразя.

Желая и всичко най-добро,макар да ме съмнява ,че някога ще го получи.

Това целях със статията-да ви кажа че от омразата няма смисъл,тя само ни разболява и ни пречи.Винаги трябва да сме най-малко на едно ниво над този който се опитва да ни стори зло.

Това е от мен.