Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Омраза
Женската злоба
От: Nevermind, 14.08.2008
Здравейте, това е женски сайт, така че тук би трябвало да получа най-добрият отговор и разнообразни впечатления по темата.
Ами работата е следната с най-добрата ми приятелка се познавам повече от 14 години още от ученички, винаги съм я приемала като сродна душа и уникален човек. И да тя наистина е такъв в много отношения, има невероятно чувство за хумор, умеела е да ме изслушва и съветва винаги, надявам се и аз нея, има разностранни интереси и смея да кажа, че като интелект и обща култура превъзхожда повечето хора, които познавам.
В последните години пътищата ни малко ни се разделиха, но няма ден, в който да не си кажем поне здрасти в скайпа или по телефона. И двете сме доста заети, но работата е там, че в последните месеци забелязвам някои доста неприятни неща в поведението й.
Като за начало преди известно време бяхме седнали в едно заведение и тя на няколко пъти обиди доста грубо сервитьорката, нещо, което е нетипично за нея по принцип. Както и да е това го бях забравила до деня, в който си говорихме по телефона и при споменаването на една наша обща позната, тя започна да обижда външността й с някои доста оригинални, но и злобни метафори. Като й казах, че може всичко да е, но мацката не е грозна, тя ми каза: Казваш го само да ми противоречиш!
Е и това ми мина през ушите, но този уикенд си направихме двете едно малко пътуване извън София и отново същата безпричинна злоба към хубави жени ме удиви. Гледаме телевизия в хотела и някаква манекенка дава интервю, при което моята мила приятелка поне 10 пъти я нарече мърла, пръдла и т.н. думи, които вярвайте ми не съм чувала от нея, толкова години, някак си с противоречие с възпитанието и излъчването й на фин човек.
На другия ден видяхме в една градинка една много хубава двойка и аз казах, че са много сладки, а тя каза: да, само дето мадамата прилича на г.з. а мацето беше картинка.
От една страна си го обяснявам с факта, че винаги е имала някакви комплекси за външността си, но това никога не е влияело на преценката й и отношението й към хората. Вярно е, че и в последните месеци доста понапълняла и се мъчи с разни зверски диети, но и аз не съм Клаудия шифър и пак не мога да нарека, някоя мадама, която е като икона красива и най-вече, която не познавам с такива епитети, само защото е по-хубава от мен.
Вярно е, че преживя една неприятна раздяла, но определено там ръководещо не беше външността й или друга жена, все пак ме е яд, че таи злоба в себе си за такива глупави неща.
Опитах се да говоря с нея, попитах я, защо обижда така, и тя ми отвърна, че просто така й се искало и й било кеф! Когато пак отворих темата каза, че съм си въобразявала!
Вие какво бихте направили? Пак повтарям, тя не е и никога не е било някое злобно и комплексирано лелче, винаги е имала точна и трезва оценка и нормално поведение.
Аз много държа на нея, но някак си ме изтощава да контактувам с озлобен човек, а и тези дни си мислех, че може вече и към мен да злобее... Не ми се струва решение просто да спрем да бъдем приятелки.
Ами работата е следната с най-добрата ми приятелка се познавам повече от 14 години още от ученички, винаги съм я приемала като сродна душа и уникален човек. И да тя наистина е такъв в много отношения, има невероятно чувство за хумор, умеела е да ме изслушва и съветва винаги, надявам се и аз нея, има разностранни интереси и смея да кажа, че като интелект и обща култура превъзхожда повечето хора, които познавам.
В последните години пътищата ни малко ни се разделиха, но няма ден, в който да не си кажем поне здрасти в скайпа или по телефона. И двете сме доста заети, но работата е там, че в последните месеци забелязвам някои доста неприятни неща в поведението й.
Като за начало преди известно време бяхме седнали в едно заведение и тя на няколко пъти обиди доста грубо сервитьорката, нещо, което е нетипично за нея по принцип. Както и да е това го бях забравила до деня, в който си говорихме по телефона и при споменаването на една наша обща позната, тя започна да обижда външността й с някои доста оригинални, но и злобни метафори. Като й казах, че може всичко да е, но мацката не е грозна, тя ми каза: Казваш го само да ми противоречиш!
Е и това ми мина през ушите, но този уикенд си направихме двете едно малко пътуване извън София и отново същата безпричинна злоба към хубави жени ме удиви. Гледаме телевизия в хотела и някаква манекенка дава интервю, при което моята мила приятелка поне 10 пъти я нарече мърла, пръдла и т.н. думи, които вярвайте ми не съм чувала от нея, толкова години, някак си с противоречие с възпитанието и излъчването й на фин човек.
На другия ден видяхме в една градинка една много хубава двойка и аз казах, че са много сладки, а тя каза: да, само дето мадамата прилича на г.з. а мацето беше картинка.
От една страна си го обяснявам с факта, че винаги е имала някакви комплекси за външността си, но това никога не е влияело на преценката й и отношението й към хората. Вярно е, че и в последните месеци доста понапълняла и се мъчи с разни зверски диети, но и аз не съм Клаудия шифър и пак не мога да нарека, някоя мадама, която е като икона красива и най-вече, която не познавам с такива епитети, само защото е по-хубава от мен.
Вярно е, че преживя една неприятна раздяла, но определено там ръководещо не беше външността й или друга жена, все пак ме е яд, че таи злоба в себе си за такива глупави неща.
Опитах се да говоря с нея, попитах я, защо обижда така, и тя ми отвърна, че просто така й се искало и й било кеф! Когато пак отворих темата каза, че съм си въобразявала!
Вие какво бихте направили? Пак повтарям, тя не е и никога не е било някое злобно и комплексирано лелче, винаги е имала точна и трезва оценка и нормално поведение.
Аз много държа на нея, но някак си ме изтощава да контактувам с озлобен човек, а и тези дни си мислех, че може вече и към мен да злобее... Не ми се струва решение просто да спрем да бъдем приятелки.
