Доста дълго време не бях в България. С него се запознахме непосредствено след завръщането ми...Беше мил,държеше се много добре,но гледах на него само като на приятел.

Знаех,че неговите чувства към мен далеч не са само приятелски,но не исках да променям нищо,понеже познавам себе си добре.Знам,че ще го нараня с поведението си....

Никога не съм била готова за сериозна връзка,а той искаше това.След много време прекарано с него,реших че нямам какво да губя и няма нищо лошо в това да опитам.Той ми каза,че иска да бъде с мен,аз му повярвах и се съгласих.

Но...миналото му не спира да ме преследва.Постоянно слушам разкази за всички бивши негови любови...Омръзва ми,но не искам да му го казвам,не искам да знае,че ревнувам.Много добре знам,че ревността съсипва една връзка (както е ставало хиляди пъти преди).Той постоянно не е в настроение,а аз съм много весел и позитивен човек,но тази негова постоянна раздразнителност ме обърква.

Не знам какво се върти в главата му.Не знам защо постоянно ми говори за миналото си....В мен ли е грешката?

Вчера докато беше в банята набързо прегледах телефона му.Пак една от бившите...Дали тя му беше звъняла или той на нея нямаше значение,важното е,че го видях...А той отново не ми е казал..

Държа на него много,бързо свиквам с човека до себе си,бързо се привързвам към него и раздялата след това е трудна.Но не искам да ме разиграва и не искам да се държи с мене по тоя начин.Не искам да лежа до него,а той да се държи все едно е сам и аз не съм там...Не мога да понеса безразличието...