Искам да споделя и моята история и да ви помоля за коментар....
Имах една връзка с май по-възрастен от мен с около 10 години. От самото начало нещо в мен ме спираше и не ми даваше мира. Знаех че не е подходящ и една червена лампичка светеше в мен и алармираше за опасност. Много дълго се съпротивлявах, но...накрая се предадох и се оставих на течението.... А, и той не ме оставяше на мира...., така че нямах много голям избор...
Семейното му положение е малко объркано...Живее с една жена и гледа детето и, но ме убеждаваше, че не е с нея и че просто няма къде другаде да отиде да живее и аз повярвах..., но всеки път, когато ми разказваше за проблемите с детето, което гледа сам в момента ми ставаше тежко и все си мислех че не се гледа чуждо дете просто ей така...Та, дори и да си го отгледал от бебе.... Незнам... Искаше ми се сериозно обвързване, та дори и наше бебе да си имаме, но..... все не ставаше. Съдбата си знае работата...
И така...виждахме се всеки ден по няколко пъти. Вечер не можехме да се разделим, докато постепенно срещите започнаха да стават все по кратки и после и дните в които се виждахме намаляваха.
Милите думи, които казваше почти изчезнаха и аз се запитах какво става......
попитах и него. Може би сбърках тогава и многото пъти след това, но трябваше да разбера къде е причината. Защото понякога, когато престават да ти казват че те обичат, означава че го показват и не са нужни думи, но друг път, означава, че са престанали и ако е така, то по-добре да си тръгнеш навреме.
Не е ли така?
Питах и всеки път отговора беше един..."Обичам те", но аз питах.......И когато споделях , че ми липсва нежност и внимание от негова страна и констатирах рязката промяна в отношението му пак ми се затваряха очите с временни проблеми или финансови или в работата.....
Или самото оплакване и желанието ми да получа повече го караше да дава все по-малко...и по малко. Проблемите във връзката ни станаха огромни....
Аз не получавах това което исках, а той беше притиснат от мен да дава... и започнахме да се караме все често. Така продължи 5-6 месеца....
Аз непрекъснато се тормозех...Непрекъснато мислех и премислях възможните варианти. Не можех да спя вечер, не се хранех.....
Накрая се разделяхме почти всяка седмица и после пак се сдобрявахме и така до безкрай.......
Поговорихме един ден сериозно и отговорът дойде...
Ежедневието ни беше повлякло, еднообразието ни убиваше, контролът един над друг също.... Решихме да си дадем малко свобода, всъщност дойде от него...Да престанем да се питаме непрекъснато къде и с кой беше и кой ти се обади.....,въпреки че най често той задаваше тези въпроси.
Съгласих се.... За мен беше по-нормално така. А, и вече нямаше кой да ме търси и с кого да излизам. След безброй скандали успя да изгони всичките ми приятели-мъже, под предлог че съм ги държала резервен вариант....
И така продължавахме, докато една вечер не осъзнах, че и аз не съм казвала "Обичам те" от доста време и че не мога да го направя...Не че не го мислех, но някак не идваше. Дори пред приятелките си неуспявах.
...Може би бях толкова наранена и нещастна, че бях престанала неусетно и навикат да бъда с него ме беше завладял напълно...
Една вечер разбрах, че ми е изневерил. Видях момичето....далеч не е негов тип, нито е по-хубава от мен...., но той го беше направил ....
ЗАЩО??? Просто за разнообразие?! Така и не си призна, лъга ме до последно, даже включи и негов приятел в лъжата.... Не повярвах..... Но исках да видя докъде може да стигне... Дори , когато му напъхах доказателството пред очите , пак продължи...
Ужасих се че съм била толкова време с такъв безкомпромисен лъжец....И не знам дали не ме заболя повече от лъжата, отколкото от изневярата.....Господи, та аз не мисля за нея толкова , колкото за това как ме гледаше и лъжеше в очите. Не искам такъв човек до себе си, но ми става болно че не съм го разбрала по-рано и че съм страдала за един глупак....
Надявах се, мислех че в такава ситуация е коректно да кажеш поне едно съжалявам или ако не съжалява, поне да се извини за това, което ми е причинил, но... УВИ нищо подобно... Помолих го да ми каже дали са ползвали предпазни средства, но нали отричаме до безкрай....:)
Е, сама разбрах, след като ми се появи гинекологичен проблем.....
Защо когато човек престане да обича и поиска разнообразие , не е прям.... Щеше да е толкова по лесно.... Сега не мога да го гледам... Налага ми се да го срещам понякога и ми е толкова неприятнооо. А, навикат...... навикат да си с този човек е толкова силен.... Понякога ми се струва, че съм изгубила добър приятел , а не любим.
Опитвам се да продължа напред, да бъда силна..... Жалкото е че след тази случка се чувствам нежелана, нехаресвана и необичана. А, още по-жалкото е че се чувствах така и по време на връзката ни....
Сега усещам, че самочувствието ми не може да се върне, като прегазена с валяк се чувствам.