ДА,полудявам.Преди 2 години се запознах с човек, който сметнах за моята"половинка"и за мъжа, до когото ще остарея.

Никакви оплаквания, не е перфектен, но големи проблеми нямахме.В един момент спонтанното решение да заминем за чужбина и да започнем, отново беше общо.Така и стана. Една година живяхме на ръба, нямам думи да опиша докъде стигнахме да излезем. Започнахме постоянна скандали, аз едвам издържах да не го напусна, не е лесно пълна мизерия за човек, цял живот свикнал да има всичко почти. Сега си има страхотна работа, има приятели там, социален живот.
Аз -не, липсва ми Бг, тук не ми харесва, ужасно ми е скучно, станала сам антисоциална. Страдам от депресия и маниакална ревност.неща, които никога преди не съм чувствала.

Аз съм хубава, била сам модел, сега се чувствам грозна и стара, имам чувство за малоценност, не мога да мисля логично, не знам доколко той е виновен затова и доколко аз.

Той ме търпи, казва, че всичко ще се оправи, че ме обича, но вече му е трудно да ме издържа. А, иска да му разрешавам да спи с други жени.аз не мога, засега не го прави освен с проститутки.

Хора, как ви се струва, има ли смисъл заради някакъв мъгливо сигурен живот да погребвам това, което сам - весела, луда, авантюристка?

Искам да пътувам, той-не, искам да се забавлявам, да скачам с бунйй, да плувам с акули...той не иска ,нищо от това, което ми харесва - не му харесва и обратното.

Не знам какво да правя! Звучи тъпо,може би. Но в настоящата ситуация, наистина мисля, че моят собствен мозък ми е най-големя враг, затова пиша на вас.

Help!!! Поздрави на България. Нацелувайте всичките си приятели,защото са ви близко!!!