Здравейте,момичета, чувствам се ужасно и реших да споделя мъката си с вас.От 2 години живея в чужбина, но след по-малко от месец трябва да се прибирам обратно в България.
Проблемът е, че срещнах прекрасно момче преди около 3 месеца.
Както се досещате ние трябва да се разделим, защото 3 месеца не са достатъчни за да се опознаем напълно и да се решим на голямата стъпка. Сърцето ми се свива при мисълта, че ще си замина и няма да го видя повече. Допадаме си във всяко едно отношение, чувстваме се прекрасно, когато сме заедно и всичко, което правим е неповторимо и уникално. Имахме дори ситуация в която можехме да изгубим живота си (автомобилна злополука) но, както знаете, тежки ситуации много сближават.
Държим се освободено един с друг, говорим когато нещо ни безпокои... Той обаче е реалист, връзка от разстояние не се поддържа. С две ръце подкрепям това, а навярно и вие...но все пак,така боли... Нямам възможност да остана в страната, единствено ако запиша да уча, но аз съм на 26 години, имам вече образование и не искам да започвам отново само, за да остана тук.
Колко тъжна ситуация...да се чувстваш притиснат от обстоятелствата... Чувствам се сякаш нещо насила отнема любимия човек от мен...
И аз съм безсилна....