Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Отдалеко
А сега накъде?
От: d_n, 31.05.2005
Не знам откъде да започна. На 22 год. сам и вече повече от 2 години живея в чужбина. Причинните, поради които напуснах България бяха много и тогава не се и съмнявах, че моята съдба не е на родна земя, че ще намеря щастие и професионална реализация в чужбина....
Заминах с много ентусиазъм и желание. Дойдох в град, в които не познавах абсолютно никого. Началото тук беше най-голямото предизвикателство в живота ми до момента. Беше ми адски трудно. Никога досега не бях живяла сама, още повече трябваше да се справям с чужд език, с чужди закони, с чужди на моя темперамент и разбиране хора.
Записах курс по езика, издържах приемния изпит и започнах да следвам мечтаната от мен Археология. Доскоро имах всичко, за което мечтаех тук. Работа, приятели, учех това, което исках. Но от няколко месеца всичко върви с главата надолу.
1-во в Бг се върна човека, на когото най-много държах (не гадже, просто приятел), но той беше моята опора тук.Едно доказателство, че можеш да срещнеш свестни хора и извън граница.
2-ро с течение на времето разбрах,че археологията не е това, за което сам мечтала още от дете. Оттам загубих смисъла и стимула, които ме задържаха тук.
Нямам право да сменя специалност в този град и ако искам да продължа да уча нещо трябва да замина другаде. Това значи още едно съвсем ново начало - от нулата.
В последно време се питам имам ли силите и си отговарям,че ги имам, но не знам дали имам желанието. Не знам какво искам да уча.Вече няколко месеца се лутам напред-назад и не мога да взема решение за себе си.
Да остана тук или да се върна в Бг. Знам, че окончателното ми връщане в Бг ще бъде шок за мен. Защото, за да напусна тази страна сам имала и причините, и желанието. Но в последно време адски много ми липсва.
Уморих се да бъда никoй тук, непрекъснато да се доказвам по 2пъти,само защото сам българка.
Уморих се да ни тъпчат и играят с нас. Знам, че в най-скоро време трябва да взема решение, защото аз съм амбициозен човек и пред нищ о не се спирам, ако имам ясна цел пред себе си.
Молбата ми към вас, - тези, които живеете в Бг е мислите ли,че младите хора имат бъдеще в нашата страна. Вървим ли към по-добре или просто седим на едно място?
Заминах с много ентусиазъм и желание. Дойдох в град, в които не познавах абсолютно никого. Началото тук беше най-голямото предизвикателство в живота ми до момента. Беше ми адски трудно. Никога досега не бях живяла сама, още повече трябваше да се справям с чужд език, с чужди закони, с чужди на моя темперамент и разбиране хора.
Записах курс по езика, издържах приемния изпит и започнах да следвам мечтаната от мен Археология. Доскоро имах всичко, за което мечтаех тук. Работа, приятели, учех това, което исках. Но от няколко месеца всичко върви с главата надолу.
1-во в Бг се върна човека, на когото най-много държах (не гадже, просто приятел), но той беше моята опора тук.Едно доказателство, че можеш да срещнеш свестни хора и извън граница.
2-ро с течение на времето разбрах,че археологията не е това, за което сам мечтала още от дете. Оттам загубих смисъла и стимула, които ме задържаха тук.
Нямам право да сменя специалност в този град и ако искам да продължа да уча нещо трябва да замина другаде. Това значи още едно съвсем ново начало - от нулата.
В последно време се питам имам ли силите и си отговарям,че ги имам, но не знам дали имам желанието. Не знам какво искам да уча.Вече няколко месеца се лутам напред-назад и не мога да взема решение за себе си.
Да остана тук или да се върна в Бг. Знам, че окончателното ми връщане в Бг ще бъде шок за мен. Защото, за да напусна тази страна сам имала и причините, и желанието. Но в последно време адски много ми липсва.
Уморих се да бъда никoй тук, непрекъснато да се доказвам по 2пъти,само защото сам българка.
Уморих се да ни тъпчат и играят с нас. Знам, че в най-скоро време трябва да взема решение, защото аз съм амбициозен човек и пред нищ о не се спирам, ако имам ясна цел пред себе си.
Молбата ми към вас, - тези, които живеете в Бг е мислите ли,че младите хора имат бъдеще в нашата страна. Вървим ли към по-добре или просто седим на едно място?
