До сега само четях и пишех коментари. Колко болка видях тук...Все пак си мисля че съветите ви са полезни или поне се надявам да са ми от полза.

Живея в чужбина от 9 години, трудно ми беше в началото, сама жена, оставих син в БГ, 2 години нямах документи, не можех да си ида да го видя...

Днес всичко е съвсем различно. Със сина ми живеем заедно, той е вече на 17,имаме си малка къща на брега на морето, имаме документи, хубава работа. С две думи, това, което винаги сам искала, го постигнах.

Преди 3 години започнах да влизам по сайтовете на интернет. Запознах се много хора. Имам си приятелчета поне от 2-3години, които никога не съм виждала. Та именно в един сайт от тези се запознах със приятеля си. Всичко стана много бързо. Запознахме се в края на ноември и на 6-ти януари тази година той дойде при мен. Решихме да не си губим времето в писане и телефонни разговори, а да се съберем. Бяхме сигурни, че ще се разбираме и ще ни е хубаво.

Той е от София, имаше стабилна и хубава работа, заряза всичко и тръгна, въпреки че никога не беше се делил от семейството си и никога не е бил мислил да излиза извън Бг, на него там си му харесва.

Както го бяхме мислили, така и стана. Беше хубаво,много хубаво. 8 месеца щастие, аз бях най щастливата и обичана жена. Проблемите почнаха с намирането му на работа. Оказа сеq че е ужасно трудно. Намирах, после работата свършваше и после пак търсех и така. Парите не стигаха, работя само аз. Той беше домакинята у нас, готви, чисти, помага ми, все пак аз издържах семейството.

В началото му беше много трудно да свикне, нови хора, нова обстановка, сам, не знае езика, а и това вечно да няма пари и ако има то да е с цената на тежък труд, стоенето у дома, всичко това спомагаше да не може да се адаптира. От самота или от проблеми, почна пак да чати.То на времето един приятел ми казваше, че всички дето сме в чата е щото имаме някакъв проблем, друг е въпроса дали си го признаваме. Аз се опитвах да разбера тази ситуация, все пак няма никакъв контакт, освен с мене, иска да си говори, докато почнаха странните телефони във фактурата на джи-ес-ем-а,смс-ите....

Един ден му влязох в пощата и прочетох писмата. Там пишеше колко сам добра и че не може да ме нарани, но там пишеше и как той, с другата ще живеят заедно.

Сърцето ми се скъса, говорих с него, плаках, молих се, карах се, какво ли не. Все обещава да спре и не спира. Казва, че като почне работа няма да е така самотен и няма да чати. Само че аз работа така и не мога да му намеря.

И проблемите продължават и се задълбочават. Станах раздразнителна, вечно разплакана, нервна, уплашена от неизвестното. Цялото щастие и усмивка което личеше на лицето ми, се беше стопило.

После заради мене, за 5 дена остави PC-то, беше му съвестно или не знам....Аз съм все по мнителна сега, постоянно му звъня по телефона, искам да не се чувства сам, но на него, явно там в нета му е по добре.

Проблема дойде снощи, когато ми каза, че е нещастен тука, но не нещастен с мен, защото аз съм била най прекрасният човек на земята, а от начина му на живот, че не може да свикне, че иска да си отиде и че не знае как да го направи, за да е с мен и да е добре.

Света се срина в краката ми. Той искаше да си отиде и причината не бях аз, причината беше държавата в които избрах да живея. Сега сам ужасно объркана, знам че ме обича, знам че не всеки се адаптира лесно на чуждо място, знам че е трудно, но кажете ми, моля ви

Как да го пусна да си отиде като той е най прекрасният мъж, когото сам срещала? Как да си върна оня, щастливите дни на 8-те месеца, когато бяхме заедно?

ПОМОГНЕТЕ МИ.