Здравейте, радвам се че мога да споделя с вас. Просто защото няма да кого да кажа. Моето не е история(може би за жалост). Просто искам да споделя, че съм сама чувствам се сама.

Преди около 2 години дойдох да уча в чужбина и съм страшно щастлива че имах тая възможност, но от тогава все се чувствам сама, нямам приятел, знам че за всеки влак си има пътници, но явно 2 години за моя няма.

Не съм красавица с хубаво тяло(както повечето тук пишат), много често плача толкова искам да си имам някой да ме обича, да споделям с него и.т.н.

Много хора ми казват че съм добър характер, но явно външността си остава винаги на 1-во място.

Уча, работя и така всеки ден в скучното ежедневие без половинка:-(((които не го е изживявал, той незнае какво е, на никoй не го пожелавам.ще се радвам да прочета мнението ви ако искате ми пишете на е-мейла(iva_8503@abv.bg),когато споделяш сякаш олеква малко.

Благодаря!