Здравейте!

Искам да споделя моята история и се надявам на вашите мнения!

Живея в чужбина и съм омъжена от 3 години. Мъжът ми е прекрасен човек и нямаме никакви проблеми по между си.

Проблема ми е собствената ми майка. Историята започна от както баща ми почина от преди 10 години. Тя остана сама само с мен.

Винаги е била агресивна, но след това направо откачи. Живеех в денонощен ад с непрекъснати скандали, обиди. Стигна се до там, че почна ме бие. На никой не пожелавам това когато е на 25 години.

Нейния любовник спеше всяка вечер в нас. Почна и той да ми посяга. Всичко търпях понеже нямаше къде да ида. Запознах се с мъжа ми и заминах за чужбина.

Преди да замина тя крещеше, че съм спала с любовника й обаждаше се до полицията, че са я обрали, биеше ме.

Сега съм добре, но тя ми се обажда всеки ден и крещи, притесняваме, а аз съм бременна и доста чувствителна.

Постоянно говори да се пребираме в България, за да не е сама и колко е трудно там. Знам че ада пак ще почне ако сме там.

Искам да й помогна, но тя отказва да признае, че не е добре.

Боли ме, но не мога да разбия живота си заради нея. Мъжът ми е чужденец и тези неща са много далече от него. Просто за него тя е за лудница. А мен ме боли макар майка ми да ми е донесла само страдание.

Моля ви какво да правя и как да не ми пука?

Толкова тормоз имах и пак я обичам!