Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Отдалеко
“Чувствам се зле и едвам издържам вече”
От: Lorena, 22.03.2006
Здравейте,
От доста време чета историите, които се публикуват тук и никога не съм мислила, че и аз ще пиша сега, но ето че и моят ред дойде! Няма да навлизам в подробности ще пада колкото е възможно по кратка.
Та от 4 месеца живея в чужбина с приятеля ми, а вече е и мои мъж, но до кога незнам. Имам чувството, че не съм го познавала никога. Проблемът е там, че аз пуша цигари и той ме заставя да ги спра и аз се опитвах но ми е много трудно, защото сам много изнервена, не познавам никого, не излизам никъде стоя само в къщи а и работа не мога да си намеря все още.
И преди сме се карали, но онази нощ не мога да я забравя... Предната вечер му споделих че съм много подтисната и че нямам желание за нищо помолих го за време да се успокоя и тогава да опитам и той уж ме разбра.
На другия ден като станах сутринта го заварих в хола с чаша алкохол в ръка и пушеше цигара след цигара. Направо онемях и не можех да повярвам. И започна да ми тика цигара след цигара в устата насила, да ме обижда и така цял ден.
Незнаех къде съм и вечерта ме накара да избирам между него и цигарите и аз му казах че ще опитам, а той ми каза ! тогава че не иска да живее повече с мен и че иска още същата вечер да си събера багажа и да ме откара до гарата.
Нямах сили даже да заплача и започнах да си събирам багажа, а той ходеше след мен и гледаше дали не съм взела нещо, което той ми е подарил или нещо негово така се унижих накара ме също да смъкна халката си и да му я оставя- направих го...
Малко преди да тръгна , по точно преди да изляза от апартамента се разплаках и едва не припаднах и той ме вкара в хола и почна да ми се извинява.
Помислих си, че мога да му простя обидите и унижението, но уви явно съм грешила, защото вече 4 дни се държа толкова дръпнато и не говоря с никого и имам чувството, че ще откача.
Единственото което изпитвам е страх защото тук сам сама и няма на кого да разчитам, даже и работа нямам.
Незнам какво да правя... чувствам се зле и едвам издържам вече... Изпитвам страх, че отново ще се повтори, че отново ще хвърля предмети ще ме обижда и унижава...
Кажете ми какво да правя? Дайте ми съвет?
Това съм аз едно 20 годишно момиче превърнало се в парцал ... вече нищо не чувствам и нямам желание за нищо! Ще чакам с нетърпение мненията ви! И ви благодаря предварително че прочетохте моята история!
От доста време чета историите, които се публикуват тук и никога не съм мислила, че и аз ще пиша сега, но ето че и моят ред дойде! Няма да навлизам в подробности ще пада колкото е възможно по кратка.
Та от 4 месеца живея в чужбина с приятеля ми, а вече е и мои мъж, но до кога незнам. Имам чувството, че не съм го познавала никога. Проблемът е там, че аз пуша цигари и той ме заставя да ги спра и аз се опитвах но ми е много трудно, защото сам много изнервена, не познавам никого, не излизам никъде стоя само в къщи а и работа не мога да си намеря все още.
И преди сме се карали, но онази нощ не мога да я забравя... Предната вечер му споделих че съм много подтисната и че нямам желание за нищо помолих го за време да се успокоя и тогава да опитам и той уж ме разбра.
На другия ден като станах сутринта го заварих в хола с чаша алкохол в ръка и пушеше цигара след цигара. Направо онемях и не можех да повярвам. И започна да ми тика цигара след цигара в устата насила, да ме обижда и така цял ден.
Незнаех къде съм и вечерта ме накара да избирам между него и цигарите и аз му казах че ще опитам, а той ми каза ! тогава че не иска да живее повече с мен и че иска още същата вечер да си събера багажа и да ме откара до гарата.
Нямах сили даже да заплача и започнах да си събирам багажа, а той ходеше след мен и гледаше дали не съм взела нещо, което той ми е подарил или нещо негово така се унижих накара ме също да смъкна халката си и да му я оставя- направих го...
Малко преди да тръгна , по точно преди да изляза от апартамента се разплаках и едва не припаднах и той ме вкара в хола и почна да ми се извинява.
Помислих си, че мога да му простя обидите и унижението, но уви явно съм грешила, защото вече 4 дни се държа толкова дръпнато и не говоря с никого и имам чувството, че ще откача.
Единственото което изпитвам е страх защото тук сам сама и няма на кого да разчитам, даже и работа нямам.
Незнам какво да правя... чувствам се зле и едвам издържам вече... Изпитвам страх, че отново ще се повтори, че отново ще хвърля предмети ще ме обижда и унижава...
Кажете ми какво да правя? Дайте ми съвет?
Това съм аз едно 20 годишно момиче превърнало се в парцал ... вече нищо не чувствам и нямам желание за нищо! Ще чакам с нетърпение мненията ви! И ви благодаря предварително че прочетохте моята история!
