Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Отдалеко
Двоумя се
От: М.М, 27.03.2006
Здравейте всички четящи и пишещи в това интересно списание.
След като се двоумих известно време реших да потърся съвет от вас, особено от тези които са имали същия проблем. Преди известно време бях прочела тук за една жена която се чудеше дали да има второ дете и забелязах доста интересни предложения затова се реших и аз да попитам.
Моят проблем е от подобно естество. Имаме едно дете на 8 години. Аз искам второ, но мъжа ми е категорично против. Освен това сина ни също е против, казва че не иска братче или сестриче, може би подсъзнателно се опасява че ще дели нашата любов към него с друг.
Аз съм на 34 и се опасявам че ако го отлагам може да стане късно и да не мога да забременея. Аз съм едно дете, израснала съм сама и винаги съм искала да имам брат или сестра. Затова винаги съм искала поне 2 деца.
Съпругът ми има по-малък брат, който винаги е бил по-глезен и обичан от свекърва ми (макар тя да не си го признава). Много се притеснявам ако и аз имам второ дали няма да обичам едното повече! и другото да страда от това.
Наблюдавала съм и други семейства с 2 деца, едното винаги е обичано повече от другото и когато съм питала родителите защо е така, те винаги са твърдели че не е вярно и че обичат и двете поравно. Но отстрани може да се види разликата в отношенията - винаги по-слабото дете е по-закриляно.
Та въпроса ми е ( по скоро притесненията ми) са ако имам второ дете как трябва да походя към сина си. Как да се държа така че той да не се чувства ощетен откъм внимание.
Все пак едно бебе отнема почти цялото време и внимание на родителите си.Ние живеем в чужбина и нямаме баби наоколо да помагат както беше когато се роди сина ни, майка ми беше до мене и ми помагаше.
Ето защо и мъжа ми не иска второ дете, защото се притеснява че няма да се справим (аз уча и работя едновременно, той също работи много). Аз не се притеснявам че няма да се справя физически, но тогава почти няма да имам време за сина си пък и за мъжа си също.
Но времето лети и ако чакам всичко да е наред може! и в критическата да вляза. Бих била много благодарна ако ми отговорят майки на две деца дали не обичат едното повече от другото,защо се получава така,има ли начин това да се избегне и как да обясня на сина си желанието ми за още едно дете.
Благодаря ви предварително!
След като се двоумих известно време реших да потърся съвет от вас, особено от тези които са имали същия проблем. Преди известно време бях прочела тук за една жена която се чудеше дали да има второ дете и забелязах доста интересни предложения затова се реших и аз да попитам.
Моят проблем е от подобно естество. Имаме едно дете на 8 години. Аз искам второ, но мъжа ми е категорично против. Освен това сина ни също е против, казва че не иска братче или сестриче, може би подсъзнателно се опасява че ще дели нашата любов към него с друг.
Аз съм на 34 и се опасявам че ако го отлагам може да стане късно и да не мога да забременея. Аз съм едно дете, израснала съм сама и винаги съм искала да имам брат или сестра. Затова винаги съм искала поне 2 деца.
Съпругът ми има по-малък брат, който винаги е бил по-глезен и обичан от свекърва ми (макар тя да не си го признава). Много се притеснявам ако и аз имам второ дали няма да обичам едното повече! и другото да страда от това.
Наблюдавала съм и други семейства с 2 деца, едното винаги е обичано повече от другото и когато съм питала родителите защо е така, те винаги са твърдели че не е вярно и че обичат и двете поравно. Но отстрани може да се види разликата в отношенията - винаги по-слабото дете е по-закриляно.
Та въпроса ми е ( по скоро притесненията ми) са ако имам второ дете как трябва да походя към сина си. Как да се държа така че той да не се чувства ощетен откъм внимание.
Все пак едно бебе отнема почти цялото време и внимание на родителите си.Ние живеем в чужбина и нямаме баби наоколо да помагат както беше когато се роди сина ни, майка ми беше до мене и ми помагаше.
Ето защо и мъжа ми не иска второ дете, защото се притеснява че няма да се справим (аз уча и работя едновременно, той също работи много). Аз не се притеснявам че няма да се справя физически, но тогава почти няма да имам време за сина си пък и за мъжа си също.
Но времето лети и ако чакам всичко да е наред може! и в критическата да вляза. Бих била много благодарна ако ми отговорят майки на две деца дали не обичат едното повече от другото,защо се получава така,има ли начин това да се избегне и как да обясня на сина си желанието ми за още едно дете.
Благодаря ви предварително!
