Здравейте!

От известно време се каня да ви пиша - ето и моята история.

На 27 съм, омъжена с дете, отскоро живея в чужбина. Преди 6 години имах връзка с човек, който много ме обичаше. Аз по - скоро бях привързана към него.

Случи се така, че започнах нова работа, която беше много предизвикателна за млад и амбициозен човек като мен и там срещнах Него - загадъчен, магнетичен, чувствителен. и той промени живота ми, сега също продължава да го прави. Бързам да уточня, че аз съм твърдо моногамен човек и правих всичко възможно да не го забелязвам. Той също имаше сериозна връзка. Бяхме заедно почти всеки ден - по 15-16 часа, но никой не допусна другия близо до себе си.

В моментите, когато между нас прехвърчаха искри, единия от двамата се отдръпваше. Колегите и шефовете непрекъснато се опитваха да ни разделят, мислеха си, че не може да не спим заедно, половинките ни също и колкото повече ни одумваха, толкова повече ние се отдалечавахме един от друг.

Политиката на фирмата беше категорично против връзките между работещите в нея и започнаха да ни гледат под лупа.

Аз реших, че трябва да променя живота си - напуснах работа, гаджето си също. Направих възможното да не мисля и за колегата си. Малко след това срещнах съпруга си, много скоро ми предложи да се оженим.

Не можех да продължа да се заблуждавам, че ще мога да преодолея ледената крепост, в която се беше скрил моя колега, още повече като ми съобщи, че ще се жени, аз дори се зарадвах за него.

В същия ден се прибрах и казах "да" на мъжа ми, оженихме се, децата ни се родиха почти по едно и също време, бях щастлива донякъде.

С колегата ми се срещахме по веднъж месечно - само за по кафе, разказвахме си за семействата, екскурзиите и живота по принцип.

Преди срещите се чувствах напрегната, а след тях - безкрайно щастлива.

Минаха 6 години по този начин и в един ден аз му казах, че заминавам. Казахме си чао, а аз се прибрах вкъщи и се разплаках. Имаме си една любима песен - слушах я 100 пъти и разбрах каква глупачка съм - не бях спирала да го обичам.

Получих смс - ЩЕ МИ ЛИПСВАШ УЖАСНО...подкосиха ми се краката, следващия - ИСКАМ ДА СЕ ВИДИМ - не се стърпях и казах къде? в същия ден се видяхме, той избухна в сълзи и каза ОБИЧАМ ТЕ ОТ ПЪРВИЯ МИГ...

Казах му как съм се чувствала, прекарахме часове в разговори и накрая му казах - УЖАСНО ЗАКЪСНЯ - на другия ден заминах.

Сигурна съм, че повечето от вас казват, че съм постъпила правилно, а аз, че оставих любовта на живота си.

От друга страна съм щастлива, защото ме обича човека, когото обичам. сега си пишем редовно - "изяснявайки" ситуацията - най - лошото е, че като не искахме да "изневеряваме" на половинките си, ние се разминахме.

Шегуваме се, че сме като слънцето и луната, никога не се засичаме.

Това е моята история, дано не съм ви отегчила.