Здравейте!

Случайно попаднах на една тема и на отклонението към нея: много читателки на "Розали" пишат своите впечатления от живота в чужбина - най-вече в САЩ.

Да, животът на емигранта не е лесен. Изпълнен е с много трудности, противоречия и стремеж за намиране на по-добра реализация в живота. Всеки има различни причини, поради които е напуснал родната си страна, но може би най-често срещаната е икономическата.

Аз съм също емигрантка и бих казала, че не е лесно да се реализираш. Но когато знаеш, че ако си кадърен, можеш да успееш и няма да бъдеш толкова често спъван, колкото в собствената си родина, някак си струва.

Да, струва си да бъдеш далече от близки и приятели за да си по-добре материално и духовно. Да знаеш, че в страна, която не е бащината ти хората те ценят повече и те уважават за това което си, а не по това каква кола караш и с колко злато си се накичила....

Носталгията е друго нещо - боли и те убива бавно когато си далеч от България, но ти стига да си отидеш на "почивка" и ти трябва само половин час на летището в София, за да се изпари....и толкова...няма й..сякаш никога не си й познавал. И пак така до следващия път.

Американците може да ги наричат всякакви, но те живеят в една велика държава, построена от емигрантите. За това им е по-лесно. Малко в повече наготово. Но ако знаеш как да се приспособяваш, то тези неща са незначителни. Важното е да успееш като личност и да се докажеш. И децата ти да учат в престижни училища със спечелена стипендия. И да не забравят Българският език...

И все още да се чудиш де е тая България дето си гони чедата и докога???

Моля ви да споделите личния си опит от вашия живот в чужбина.

Сигурна съм, че всеки един от вас си има своята история.