Здравейте мили читатели на това прекрасно списание, от много време чета нещата написани тук и ето, че дойде и моя ред да разкажа за нас.

С моят приятел се познаваме още от деца, но сме от 5 години заедно. Тъй като той работи в чужбина 3 години бяхме разделени и ни крепеше мисълта, че ще се видим отново, а това се случваше само 2 пъти в годината за по няколко седмици, но седмици изпълнени с много красиви и незабравими мигове.

Времето през, което бяхме разделени беше кошмар за нас, имахме много трудни мигове, много сълзи, много страдания, но също така и много любов.

Днес мога да кажа, че съм най-щастливото момиче и разбрах, че най-добрите отношения са тези при, които любовта един към друг е много по-важна от необходимостта да сте заедно.

Днес живеем заедно, по сплотени от всякога, защото сме далеч от родината ни, но с планове скоро да се завърнем.
Обичаме се, радваме се, забавляваме се заедно, няма е онази тръпка, която я имаше в началото, но на нейно място дойдоха-привързаността, помощта и нуждата един от друг.

Още сме млади аз на 21, той на 25, не се знае живота още колко изненади ще ни поднесе, само знам, че каквото и да стане аз винаги ще го обичам и с каквото мога ще му помагам, защото вярвам, че той е истинската ми любов.

Пожелавам на всеки да срещне голямата си любов, ако не да я търси и най-важното запази за себе си!

УСПЕХ!!!