Здравейте всички,

Много се колебах дали да споделя всичко което ми се случи, но трябва да го кажа на някого.

Започвам отначало сега съм на 34г далеч съм все още от България в една доминиканска република. Имах хубава работа тук, добри условия на живот и един страхотен мъж до вчера.

Разликата помежду ни е кожата ни, той е чернокож. Живеехме почти заедно от 8г.винаги съм мечтаела за дете и исках такова, а той все отлагаше и не искаше да бързаме.

Примирявах се, пиех таблетки, но спрях ги за поредната почивка и съм забременяла, уж се пазехме, но господ май си знае работата.

Бях на седмото небе от щастие, нямах търпение да му кажа, прибрах се от работа по рано купих свещи приготвих страхотна вечеря, и го зачаках. Той закъсня, но си дойде, погледна учудено масата и попита какво празнуваме, а аз се хвърлих на врата му целунах го и му благодарих, той учудено ме гледаше и питаше за какво, че ме дари с чудото да стана майка му казах аз със сияещи очи. Изражението му се вледени и грубо ме отблъсна.

Ще спестя подробностите, много плаках тогава, той не искаше нашата рожба. Тогава ми каза, че бил женен и имал 3 деца, не желаел повече и че трябва да махна детето ако желае да продължим заедно.

Всичко пред мен се срина, живяла съм 8-години с човек когото не съм познавала.

Аз категорично отказах да махна детето, и той си отиде от жилището, което е негово и ме остави там сама и разплакна, работихме в една болница, незнам какво направи, но след седмица ме принудиха да напусна сама болницата, обвиняваха ме в лекарска грешка.

Сега сама с малкото човече ми предстои завръщане в България, а там нещата са различни, не знам как сте приемат чернокожо дете, господи колко сама и нещастна се чувствам, помогнете ми, моля ви, пишете ми, много ви обичам всички.