Тази история може да бъде написана от всеки емигрант ....

Тук извън родината животът ни не продължава, а започва отначало! Вярно е ,че носим натрупания опит от България, но идваме и с различни представи за света и хората.

А тук е друго. Нито по-лошо, нито по-хубаво, просто е различно и за да се почувства човек добре трябва да се свикне.

Въпросът е “Как?”

Ясно е, че всеки се справя според възможностите си, според обстоятелствата и т.н., но вероятно някой психолози са систематизирали пътя за справяне, според това което цели човек и времето необходимо за първоначална адаптация и последваща пълна реализация.

Чели ли сте нещо подобно? Аз съм в началото на Пътя и като поогледах старите емигранти и кой как се е справял през годините, не се обнадеждих много.

Лошото е, че нямам хубави примери на успели хора, а все на хора, които са се борили според мен твърде много за твърде малък резултат. Даже си мисля, че същите тези стари емигранти, които съм срещала, ако си бяха живели в Бг щяха да си живеят доста по-лесно и по-добре/материално, а и да са удовлетворени повече/ Не ми се коментира защо са стояли тук, а не са се върнали. Тяхна си работа!

Вълнува ме как хора, които са успели тук са се справили? Има ли такива, четящи този сайт ? Вероятно все нещо е изиграло решаващата роля да ви дръпне напред и да успеете-какво е било?

Мисля, че човек като си погледне живота назад по-лесно си вижда правилните и грешните решения и ситуации и може да сподели как е успял в чужбина.

Това ми е и всъщност въпроса към хората с опит и голям житейски стаж в чужбина- Как? Как се справихте? Кога планирахте живота си в чужбина? Как се адаптирахте и как тръгнахте напред-професионално?

За сега за себе си съм проумяла, че без много добро владеене на езика тук, нямам шанс да се развивам. Това и правя-уча и то не защото незнам езика, а защото искам да говоря така свободно както на български и не само да говоря, а и да пиша много добре и граматически, и стилово.

Мислила съм за по нататък- за нови приятелства тук, за продължаване на образованието и т.н. Но това е само план, а има хора за които е минало. Е, как се стекоха обстоятелствата при вас и кое беше решаващото, за да си проправите път в чужбина?

Мисля за сега да оставя края отворен и ако има мнения от вас ще споделя още конкретни неща. Помогнете ми да напиша моята емигрантска история с вашия опит и съвети!

Благодаря ви ,че ме прочетохте!!!