Здравейте на всички!

Много искам да споделя. От 2 години живея в чужбина, тука уча и работя, носталгия нямам, липсва ми семейството, но си ходя по Коледа, чуваме се всеки ден и някак си това го преживявам, НО САМОТАТА ме убива, който я е изпитал тука "навън", той знае как се чувствам.

Няма с кого едно кафе да пия, да поклюкарствам, да споделя, в сега съм в нов курс, още не съм се сприятелила почти с никой, боли ме като гледам как другите се събират, излизат и се забавляват.

В Бг. винаги имах много и добри приятели, излизахме готина компания, бях заобиколена от хора,а тука.... САМА. По купони ходя чат-пат със съквартирантите, ама и те си имат техни приятели, просто се чувствам много самотна.

Три дена постоянно рева, подтиснато ми е, самосъжалявам се... Кажете ми как да не падам по-надолу, а да се взема в ръце, силен характер съм, минах през много тия 2 год. тука, дойдох сама, без език, всичко беше трудно, имам воля, но тая самота ме срива вече. Не знам какво да правя, в мен ли е проблема, постоянно се комплексирам...

. Мерси, на тия които прочетоха историята ми и ще ми дадат съвет.