Здравейте всички читатели на този прекрасен сайт!

Моята история е много дълга и на знам дали всички ще имате търпението да я прочетете.

Аз съм момиче на 20 години симпатична, интелигентна, с чувство за хумор-смея да кажа че всичко ми е наред. Винаги съм била лидер в средата, в която съм била, никога не ми е липсвало внимание.

Бях на 15 когато се събрах с човека, за който ще ви разкажа. Той беше на 18 тогава, нашата приказка беше невероятна. Бяхме изключително щастливи заедно, обожавахме се, това беше моята първа истинска любов. С този човек израстнах, с него преживях най-хубавите си моменти и всичко беше взаимно. Летях в облаците до момента, в който той не замина да учи в чужбина, тогава света ми се срути, всичките ми илюзии отидоха по дяволите.

Исках да умра, плачех постоянно и се бях затворила в себе си. Но той ми даваше сили да продължа. Останахме заедно въпреки всичко, въпреки разстоянието-аз в България, той в чужбина. И аз го чаках и с всеки изминал ден го обиквах все повече и повече, посветих му най-хубавите си години.

Виждахме се по 2 пъти в годината, липсвахме си ужасно много, знам че и той ме обичаше, показваше ми го всячески.Всичко беше перфектно до един определен момент, в който започнаха проблемите, почнахме да се караме, макар и на разстояние, загубихме доверието един в друг, наранявахме се по телефона...

Връзката ни агонизираше, разделихме се след три годишна връзка, че и повече. Мина се месец и нещата се обърнаха така, че разбрах че най-добрият ми приятел има чувства към мен. Никога не го бях предполагала, може би и той не го е показвал, защото е знаел, че съм заета. Ще го нарека К. искаше да е с мен, без да получава нищо в замяна, без излишни обещания, без ангажиращи връзки...каквото се получи. Аз още в началото му дадох да разбере че раната от току що приключилата ми връзка е твърде прясна и не му обещавам нищо. Той искаше просто да съм щастлива. Наистина невероятен човек е, чаровен, умен, добричък.

Имахме много хубави моменти заедно, той се стараеше да ми угажда винаги, беше изключително мил, беше повече от перфектен.До тук добре, но дойде момента, в който се чух с бившия (този от чужбина) и пак се оставих да бъда заслепена, всички чувства от миналото се възвърнаха и пак се върнах крачка назад, за да се събера с него. Казахме си че си липсваме, че имаме нужда един от друг...

Разказах му че имам връзка, оказа се, че той също е имал сексуални отношения с едно момиче, в периода, в който сме били разделени (но нищо повече, без отношения, без връзка..). Поиска от мен да се разделя с К. и пак да бъдем заедно. Беше ми много трудно, но го направих, в името на моята първа любов.

И знаете ли какво каза К., когато му съобщих през сълзи, че бившият иска да се съберем. Вместо да ми се ядоса, вместо да се разкрещи, той каза, че просто иска най-доброто за мен и ако аз съм щастлива и той е щастлив. Невероятен както винаги. И така върнах се при първият.

Дойде момента, в който трябваше да взема съдбовното решение за моя живот-дали да остана в родината си или да отида при него да следвам в чужбина.

Никога не съм искала да напускам страната си, все съм подкрепяла тезата, че младите хора трябва да се реализират в БГ.Но ето че отново се обърнах срещу себе си в името на любовта си, заминах. Оставих всичко, което е от значение за мен, близките ми, семейството ми, приятелите ми, за да дойда в една чужда страна.

Надявах се, че жертвата си заслужава, за да не се измъчваме повече и да бъдем най-сетне заедно с любимия. Дойдох с нежелание, с голяма носталгия за родината, но се надявах, че поне във връзката ни всичко ще потръгне. Много обещания, много сваляния на звезди и сладникави приказки, а всичко се оказа въздух под налягане.

Отношенията ни тръгнаха надолу. Оказа се че съм с един нов човек, непознат, чужд за мен, който не харесвам. Беше шок за мен, той се беше променил, характера му нямаше нищо общо с този на 18-год, момче, в което се влюбих...Едно е да водиш връзка на разстояние, или пък да сте гаджета и само да се срещате и да излизате заедно, а съвсем друго да живееш с някого.

Изкарваше ме извън контрол, късаше ми нервите, карахме се постоянно, приемаше ме като част от интериора вкъщи, не ми обръщаше внимание, бяхме като двама непознати, които поради известни обстоятелства съжителстваха заедно.

Всичко помежду ни изстина, остана само навика, задължението-нямаше чувства (или поне се притъпиха), нямаше страст и нежност, сексът също куцаше.

Агонизирахме доста време, нямахме смелост да сложим края по-рано, но уви нещо счупи ли се веднъж не може повече да се залепи-насила хубост не става.

Разочаровах се ужасно, мисля че той така и не съумя да оцени жертвата ми, че дойдох в тази чужда страна,заради него.И така разделихме се, без много караници и драми, всичко свърши по взаимно съгласие.

Яд ме е на самата себе си, че изобщо допуснах да се съберем, когато се бяхме разделили предният път, щях да си спестя толкова лоши моменти, ако не бях позволила отново да ми завърти главата...

Но аз съм такава, твърдоглава.Оставих заради него, човек който можеше да ме направи щастлива, но вече е твърде късно, направих своят избор тогава за добро или лошо.

Въпросът ми сега е, след като вече не сме заедно, струва ли си изобщо да стоя в чужбина. Имам жилище тук (отделено от него, самостоятелно), следвам в университета, имам работа (нищо особено, но ми носи някакви приходи).

Да стисна ли зъби и да се опитам да си завърша образованието или да последвам сърцето си и да се върна в страната си, където повече нищо няма да ме свързва с него и ще съм при близките си, които толкова ми липсват. Това е въпросът.

Има хора, които се молят да имат моят шанс да дойдат в чужбина, но струва ли си отново жертвата, ако не се чувствам добре тук. Не се оплаквам,всичко е много организирано, дисциплинирано, чисто, спокойно, но не е моето отечество, тук не са моите корени, вече нищо не ме задържа тук емоционално.

Дайте ми съвет, толкова съм объркана, времето си минава и искам да съм наясно със себе си и да знам какво ще правя с живота си...

Благодаря ви много предварително и дано не съм ви отегчила много.

Обичайте се!!!