Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Отдалеко
ПИСМО за ПРОШКАТА в 2006 година
От: Pretty Woman, 18.09.2007
Едно момиче в Канада очаква с трепет вашите писма
На 18 май следобяд, в 15.40 в Монреал един шофъор на ученически автобус (голям автобус с табела:Специален) в Cote St Luc, прави завой до училище St Luc.
Не вижда пресичащите 16-годишни българчета - учениците Юлия и Иво, и ги удря с автобуса. Леко е ударен крака на Иво, а Юлия е съборена на земята и гумите на автобуса минават през ханша й. И пешеходците и автобусът са имали зелен сигнал на светофара. Не се знае все още дали мъртвият ъгъл е причината, но шофъорът не е видял пресичащите ученици и даже не разбира, че е преминал през момичето.
Учениците от автобуса, виждайки и усещайки как автобусът преминава през момичето, наскачат и те са тези, които съобщават това на шофъора... Установявайки това, шофъорът получава шок и припада...
За щастие, директорката на близката детска градина в този момент вижда злополуката от прозореца на кабинета си и звъни на 911.
За 20 мин. момичето е закарано в детската болница " St Justine " и е оказана изключителна помощ. Там са направени 2 операции, първата от която животоспасяваща.
Третата, много продължителна и също с изключително значение за състоянието на Юлия, се извършва в специализирана болница за тежки случаи. Момичето и досега е там, където, за голяма радост на родителите и голяма почуда на докторите, тя се възстановява с бързи крачки.
Докторите казват, че шансовете са налице и са много големи, но са необходими още много работа и време за възстановяване на физическото състояние и силния й дух!
А Юлия, като всяка българска жена, независимо от крехкото си тяло, е успяла да запази несломимия си дух и скоро след като спират упойките, тя започва да размишлява върху случилото се, което много добре си спомня.
Пита Иво, който често е при нея и много я подкрепя: "Как са съучениците? ", пита майка си и баща си:
"А възможно ли е наистина толкова непознати да дават помощта си и то с широко отворено сърце? ",
пита полицаите, които също я посещават: " Как е горкият шофъор? " ...
Нека да помислим всички ние, хората около 16 -годишната Юлия !?
Дали не трябва да си вземем всички ние, по-възрастните някакъв урок, който сме пропуснали в забързания ритъм на живота около нас ???
Дали трудностите, които преживяваме, ни помагат да осъзнаваме и оценяваме още по-ясно мъдростта и ценността на живота?
Дали всеки от нас, дори да познава на теория отлично смисъла на живота, успява всеки миг да отговаря
на предизвикателствата, на изпитанията на живота, така, както е необходимо, така, както Бог ни напомня: "С любов и добро!!!? "
Дали не трябва да се вслушваме във всеки един от нас, дори и в нашите деца, които са чистия извор на искреността и любовта?
Дали знаем точно значението на "Прошката "?
Тази, дето е истинска, искрена и от сърце?
Дали, дали, дали...?
И накрая, нека да завърша с една молитва:
"Ти, Господи, който си на небесата,
да се свети твоето име,
както на Небето, така и на Земята!
Господи, моля те от сърце, прости ми греховете,
както аз прощавам на другите!
И моля те, закриляй ме от Лукавия!
Господи, благодаря ти от сърце
за Хляба, Любовта, Добрината и Закрилата,
която ни изпращаш всеки ден!
Моля те, помогни ми да съхраня в мен
любовта, търпението и разума,
за да помагам с каквото мога.
Моля те за здравето на всички хора по света,
за любов и мъдрост, с която всеки човек,
дошъл на тази земя да изпълни това,
за което се е родил!
... ... ...
Накратко за другите:
1. От училището: Всички ученици всеки ден са получавали от директора информация
за подобряването на състоянието на тяхната съученичка. Всички родители са получили писма от училището с указания за места, където могат
да получат децата им помощ на психотерапевт. Директорът посещава редовно Юлия в болницата. Учениците и учителите
са изпратили специална картичка за Юлия.
2. От Иво, съученици и нейни приятели:
посещават я и й доставят
вълшебна радост със загрижеността си.
3. От полицията: Полицаи от полицейското квартално управление са я посетили и предали малък подарък-полицейско мече
и специално писмо до Юлия.
4 . От Commission scolair de Motreal:
уверение, че ще изпратят един или двама индивидуални учители за Юлия
в болницата или дома й ,
че ще събират средства за възстановяването й.
5. Подкрепа от Монреал: културен център Зорница, българската църква и всички български организации: молебени за оздравяване,
събиране на средства за възстановяването й и др.
6. Подкрепа и от много непознати хора
в и извън Монреал.
...
Нека искрено да благодарим на всички,
които се отзоваха от сърце да помагат.
За дълбоките молитви на отец Димитър,
Весела Лазарова и индианския шаман от Раудон, Валентин Петров и Владимир Христов от Монреал, Иван от Стара Загора... и на всички хора,
които се молиха от сърце, благодарим!
От страниците на вестник "Зорница "
ви поканвам вас, читателите
на всички сайтове и медии,
до където ще стигне това писмо:
всички, които желаят да пишат на Юлия,
която сега с голяма тъга и носталгия си спомня,
че преди да тръгне от България,
не е била очарована от идеята да дойде в Монреал
и "да изостави " приятелите си в родината,
а също така и тинейджерите на нейна възраст
и всички други, които биха желали да споделят нещо с читателите на вестник Зорница,
нека да пишат на zornica@sympatico.ca
На 18 май следобяд, в 15.40 в Монреал един шофъор на ученически автобус (голям автобус с табела:Специален) в Cote St Luc, прави завой до училище St Luc.
Не вижда пресичащите 16-годишни българчета - учениците Юлия и Иво, и ги удря с автобуса. Леко е ударен крака на Иво, а Юлия е съборена на земята и гумите на автобуса минават през ханша й. И пешеходците и автобусът са имали зелен сигнал на светофара. Не се знае все още дали мъртвият ъгъл е причината, но шофъорът не е видял пресичащите ученици и даже не разбира, че е преминал през момичето.
Учениците от автобуса, виждайки и усещайки как автобусът преминава през момичето, наскачат и те са тези, които съобщават това на шофъора... Установявайки това, шофъорът получава шок и припада...
За щастие, директорката на близката детска градина в този момент вижда злополуката от прозореца на кабинета си и звъни на 911.
За 20 мин. момичето е закарано в детската болница " St Justine " и е оказана изключителна помощ. Там са направени 2 операции, първата от която животоспасяваща.
Третата, много продължителна и също с изключително значение за състоянието на Юлия, се извършва в специализирана болница за тежки случаи. Момичето и досега е там, където, за голяма радост на родителите и голяма почуда на докторите, тя се възстановява с бързи крачки.
Докторите казват, че шансовете са налице и са много големи, но са необходими още много работа и време за възстановяване на физическото състояние и силния й дух!
А Юлия, като всяка българска жена, независимо от крехкото си тяло, е успяла да запази несломимия си дух и скоро след като спират упойките, тя започва да размишлява върху случилото се, което много добре си спомня.
Пита Иво, който често е при нея и много я подкрепя: "Как са съучениците? ", пита майка си и баща си:
"А възможно ли е наистина толкова непознати да дават помощта си и то с широко отворено сърце? ",
пита полицаите, които също я посещават: " Как е горкият шофъор? " ...
Нека да помислим всички ние, хората около 16 -годишната Юлия !?
Дали не трябва да си вземем всички ние, по-възрастните някакъв урок, който сме пропуснали в забързания ритъм на живота около нас ???
Дали трудностите, които преживяваме, ни помагат да осъзнаваме и оценяваме още по-ясно мъдростта и ценността на живота?
Дали всеки от нас, дори да познава на теория отлично смисъла на живота, успява всеки миг да отговаря
на предизвикателствата, на изпитанията на живота, така, както е необходимо, така, както Бог ни напомня: "С любов и добро!!!? "
Дали не трябва да се вслушваме във всеки един от нас, дори и в нашите деца, които са чистия извор на искреността и любовта?
Дали знаем точно значението на "Прошката "?
Тази, дето е истинска, искрена и от сърце?
Дали, дали, дали...?
И накрая, нека да завърша с една молитва:
"Ти, Господи, който си на небесата,
да се свети твоето име,
както на Небето, така и на Земята!
Господи, моля те от сърце, прости ми греховете,
както аз прощавам на другите!
И моля те, закриляй ме от Лукавия!
Господи, благодаря ти от сърце
за Хляба, Любовта, Добрината и Закрилата,
която ни изпращаш всеки ден!
Моля те, помогни ми да съхраня в мен
любовта, търпението и разума,
за да помагам с каквото мога.
Моля те за здравето на всички хора по света,
за любов и мъдрост, с която всеки човек,
дошъл на тази земя да изпълни това,
за което се е родил!
... ... ...
Накратко за другите:
1. От училището: Всички ученици всеки ден са получавали от директора информация
за подобряването на състоянието на тяхната съученичка. Всички родители са получили писма от училището с указания за места, където могат
да получат децата им помощ на психотерапевт. Директорът посещава редовно Юлия в болницата. Учениците и учителите
са изпратили специална картичка за Юлия.
2. От Иво, съученици и нейни приятели:
посещават я и й доставят
вълшебна радост със загрижеността си.
3. От полицията: Полицаи от полицейското квартално управление са я посетили и предали малък подарък-полицейско мече
и специално писмо до Юлия.
4 . От Commission scolair de Motreal:
уверение, че ще изпратят един или двама индивидуални учители за Юлия
в болницата или дома й ,
че ще събират средства за възстановяването й.
5. Подкрепа от Монреал: културен център Зорница, българската църква и всички български организации: молебени за оздравяване,
събиране на средства за възстановяването й и др.
6. Подкрепа и от много непознати хора
в и извън Монреал.
...
Нека искрено да благодарим на всички,
които се отзоваха от сърце да помагат.
За дълбоките молитви на отец Димитър,
Весела Лазарова и индианския шаман от Раудон, Валентин Петров и Владимир Христов от Монреал, Иван от Стара Загора... и на всички хора,
които се молиха от сърце, благодарим!
От страниците на вестник "Зорница "
ви поканвам вас, читателите
на всички сайтове и медии,
до където ще стигне това писмо:
всички, които желаят да пишат на Юлия,
която сега с голяма тъга и носталгия си спомня,
че преди да тръгне от България,
не е била очарована от идеята да дойде в Монреал
и "да изостави " приятелите си в родината,
а също така и тинейджерите на нейна възраст
и всички други, които биха желали да споделят нещо с читателите на вестник Зорница,
нека да пишат на zornica@sympatico.ca
