Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Отдалеко
Дали да продължавам да съществувам тук, или да се прибера
От: blue_waves, 07.04.2008
Здравейте,
и аз незнам какво точно целя с публикуването на тази история... Дали търся съвет, или просто искам да споделя с някого..
Напоследък ми е много объркано... Объркано и апатично.
В момента съм на 27 години. Живота ми беше прекрасен. Имах страхотно детство, родителите ми ме обградиха с много любов. Винаги съм имала добри приятели около себе си. Година преди да завърша образованието си реших да дойда в Щатите на студентска бригада. Не съм имала намерение да оставам, нито дойдох да изкарвам хиляди долари. Просто исках да разгледам, да видя нещо ново за мен.
Случи се така, че срещнах бъдещия си съпруг. Прибрах се в България, завърших, като през това време с него поддържахме връзка по телефона и интернет. След няколко месеца тръгнах обратно насам. Бях влюбена и щастлива.
Оженихме се, за известно време всичко беше страхотно. Не след дълго започнаха скандалите. Той е изключително нервен тип на моменти, всичко го дразни. Оказа се, че се дрогира, започна и да пие всяка вечер. Ще спестя подробностите около всичко това. Две години се мъчих да му помогна.
Мъчих се да му обясня, че има сериозен проблем, но според него това, че ме осигуряваше добре материално беше достатъчно. Забременях. След един от поредните огромни скандали (щеше да ни убие с колата) реших, че не мога да се боря повече за тази връзка. Няма да навлизам в подробности, но живота ми с този мъж се превърна в ад. Направих аборт и се изнесох от къщата ни.
В същото време баща ми почина. Беше огромен шок.
Сега съм на хиляди километри от майка си, която е там сама... Заради работата и уж по-доброто бъдеще тук... Но не се чувствам щастлива. Живея удобно, но ми е толкова безразлично всичко... Незнам накъде да поема.
През последните пет години бях извън България, незнам дали ще намеря реализация,ако се прибера. Моите връстници, вече са си поели по пътя. А аз дори незнам към какво се стремя в момента и кой е правилния път за мен... Дали да продължавам да съществувам тук, или да се прибера и да се опитам да намеря реализация в България, близо до майка си.
Благодаря ви предварително, че прочетохте моята история. Не е написана много подредено, за което се извинявам. Желая ви всичко добро...
и аз незнам какво точно целя с публикуването на тази история... Дали търся съвет, или просто искам да споделя с някого..
Напоследък ми е много объркано... Объркано и апатично.
В момента съм на 27 години. Живота ми беше прекрасен. Имах страхотно детство, родителите ми ме обградиха с много любов. Винаги съм имала добри приятели около себе си. Година преди да завърша образованието си реших да дойда в Щатите на студентска бригада. Не съм имала намерение да оставам, нито дойдох да изкарвам хиляди долари. Просто исках да разгледам, да видя нещо ново за мен.
Случи се така, че срещнах бъдещия си съпруг. Прибрах се в България, завърших, като през това време с него поддържахме връзка по телефона и интернет. След няколко месеца тръгнах обратно насам. Бях влюбена и щастлива.
Оженихме се, за известно време всичко беше страхотно. Не след дълго започнаха скандалите. Той е изключително нервен тип на моменти, всичко го дразни. Оказа се, че се дрогира, започна и да пие всяка вечер. Ще спестя подробностите около всичко това. Две години се мъчих да му помогна.
Мъчих се да му обясня, че има сериозен проблем, но според него това, че ме осигуряваше добре материално беше достатъчно. Забременях. След един от поредните огромни скандали (щеше да ни убие с колата) реших, че не мога да се боря повече за тази връзка. Няма да навлизам в подробности, но живота ми с този мъж се превърна в ад. Направих аборт и се изнесох от къщата ни.
В същото време баща ми почина. Беше огромен шок.
Сега съм на хиляди километри от майка си, която е там сама... Заради работата и уж по-доброто бъдеще тук... Но не се чувствам щастлива. Живея удобно, но ми е толкова безразлично всичко... Незнам накъде да поема.
През последните пет години бях извън България, незнам дали ще намеря реализация,ако се прибера. Моите връстници, вече са си поели по пътя. А аз дори незнам към какво се стремя в момента и кой е правилния път за мен... Дали да продължавам да съществувам тук, или да се прибера и да се опитам да намеря реализация в България, близо до майка си.
Благодаря ви предварително, че прочетохте моята история. Не е написана много подредено, за което се извинявам. Желая ви всичко добро...
