Омъжена съм от почти 30 години.
Живеем в чужбина от 10 години. Трудната адаптация, стреса, разбира се несходството в характерите доведоха до една тежка раздяла необходима мисля и за двама ни. Нещата обаче се усложниха вместо да се поучим от грешките си и вървим напред.
При него отсяда на квартира жена която работи със деца прибира само по 1 път в месеца. Тя обаче е намерила начин да се навре в леглото му въпреки моралните устои на съпруга ми. До такава степен стигна нахалството и че се обажда на сина ми и заявява че е жената, която спи с баща му. Синът ни преживя невероятна депресия. Аз реших да не се бъркам, в края на краищата всеки има право на личен живот.
Обичах го и затова като че ли и го наказвах. Знаех много добре че тази жена има нарицателно име и го бях оставила да си чупи главата. Целия този цирк който тази жена устрои, много болеше не само мен, но и двете ни деца.
Не можехме да направим нищо баща им беше решил така. Даже подал молба и за развод. Съсипах нервите си не мога да гледам как страдат децата и как безмълвно ни обвиняват.
Не мога да повярвам, че една жена и тя има син може да постъпва така. На всички ни е ясно вече, че легалните документи на съпругът ми са голямата цел. Разводът тече вече, повече от година даже страната в която живеем като че ли не иска да ни даде това безумие. Скоро нещата се стекоха така че имах възможност да говоря с него и какво мислите той ми казва, че той не иска да има нищо общо с тази жена, че тя му дължи пари.
Искам да запазя семейството си, но не знам дали ще мога да преглътна горчилката, която той ми причини.
Не искам да загубя най-добрия си приятел но зная, че трябва да го оставя той сам да прецени.