Попаднах случайно в този seit i kompliment - намирам weba много интересен...
Ще напиша няколко реда за себе си - живея от 10 години в чужбина - тук съм омъжена..
Мъжът ми е неизлечимо болен - няколко месеца след като се оженихме забелязахме, че нещо не е наред. Обиколихме лекарите, аз бях много несигурна - носталгията и любовта към България ме изпепеляваха неудържимо. Половин година по-късно разбрахме диагнозата...
Каквото и да напиша за това време ще бъде само едно слабо отражение на моментите, които изстрадахме... Но истината е, че времето лекува всичко и Бог когато взима нещо дава в замяна нещо друго.
Мъжът ми е в инвалидна количка и нещата не биха могли да се оправят - радваме се на застоя в болестта му.
Аз получих добра и престижна работа - слаб заместител за нещата които се случиха.
Професионално се запознах с интересни хора и някои от тези срещи се превърнаха в малка любовна тръпка... С течение на времето установих, че моето място, независимо от блясък, пътувания, моменти на приказна интимност е в къщи, до моя болен и сладък мъж, когото болестта физически, но не духовно успя да победи. Празнотата естествено е голяма - след лъскавия ден ... но всеки носи своя малък товар, своето парче съдба... В момента имам още един човек до себе си - дано да бъда справедлива към него....