Кошмарът започна когато свекърва ми реши, че ние със съпругът ми е по-добре да се разделим отколкото да живеем заедно, и синът й разбира се се съгласи с нея.
Животът ни никога не е бил идеален понеже и двамата сме остри камъни и трудно отстъпваме. За сериозните неща винаги сме били на едно мнение, но често сме се карали за дреболии – затова, че не ми помага в къщи например и други подобни. Това беше причината да застане на нейна страна. Аз се опитвах много пъти да поговорим, но той изглежда бе решил за себе си да търси друг начин за разрешаване на проблема и все казваше, че няма нищо и няма за какво да говорим. Спряхме да правим секс и се случи следното:
Първо да спомена, че живеем в чужбина и аз се бях върнала на гости за 2-3 месеца. Мислех, че раздялата ще ни повлияе добре и всичко ще е нормално. Мечтаех да си отида и да заживеем щастливо. Съпругът ми обаче ме посрещна с новината, че е бил при проститутка и после прочел по интернет, че и френската любов носи опасност от спин.
Аз бях шокирана и ми се искаше да си отида обратно в БГ, но нали имахме вече едно дете останах и заживях с този кошмар. Той си направи тест за спин и се оказа отрицателен. След около 2 месеца се влюби в едно момиче \от Латинска Америка\ 10 години по-младо от него с две деца. Това ми призна 4 месеца след като си пишели е-мейли, но не са имали на практика връзка. Тя и мъжът й работели заедно в завод близо до мястото където съпруга ми работеше.
Една вечер се скарахме и той реши, че ще отиде при нея понеже я обичал \беше се напил\ събра си багажа и замина. На другата сутрин се обади - мъжът й му казал, че няма какво да търси там и се прибра. Аз единствено се радвах, че не е имало нищо между тях и че всичко ще се оправи. Стана така, че съпруга ми беше съкратен а и тя междувременно напуснала работа и тогава си мислех, ето го краят.
Но уви! След три месеца се върна на старата си работа. С една заплата не е лесно и след като не успя да си намери друга работа мислехме, че не е зле да приеме предложението им, а после ще си търси нова. Тя както споменах вече не работеше там. И наистина бяхме щастливи както никога досега.
Имахме и второ дете всичко беше чудесно, докато на 5-та годишнина от сватбата ни той ми каза, че тя отново работи в завода и му се обадила да се видят \след година и половина\. Разбира се не се е колебал нито за секунда и в продължение на 3 седмици той я водел с колата си до дома й целували са се и други подобни. Аз се разстроих страшно много и се запитах, защо ги правя всички тези компромиси, защо съм добра с него, защо се правя на прислужница - това ли заслужавам.
Според него трябвало да свърши с нея защото нещата били набрали много инерция от едно време. Винаги ми е казвал \още в началото\, че ако са били спали всичко щяло да свърши и пак щял да се върне при мен. И така аз му казах да избере или нея или мен и по мое настояване направихме някои неща за да не се чуват повече. Но както си призна по-късно по негово настояване са станали и следните неща: В продължение на два месеца \не всеки ден\ след работа я водел в мотел и съответно са правили секс. Това ми призна след като си направи тест за спин и се оказа положителен, но и двамата се съмнявахме, че е верен и затова отиде на лекар - оказа се, че теста е отрицателен, но след три месеца отново ще трябва да го направи. Оттогава не са се виждали.
Но поредното му признание \много пъти съм му казвала, че е по-добре понякога истината да се премълчи, но той винаги казва, че е откровен и не ме лъже\ ме изкара извън равновесие. Аз наистина не бях на себе си.
Нахвърлих се върху него - направих няколко драскотини на лицето му с нокти и му казах, че всичко свърши, и че го мразя хиляди пъти за това което ми причинява. Той побесня и ми удари няколко шамара и аз реших, че това е краят. Тогава ми каза, че каквото и да е правел \всички мъже правели така\ иска да е с мен и да се грижи за децата падна на колене и ме молеше да му простя - хората които се обичали си прощавали.
Не можете да си представите унижението което изпитах, а раната дето ми нанесе никога няма да зарасне. Той бил разочарован от реакцията ми, че съм опитала да се бия с него. Дали наистина съм прекалила или това е нормална постъпка кажете ми вие - аз не съм в състояние да преценя. И сега се чувства несигурен в мен и разочарован защото съм реагирала така, а аз как да се чувствам след целият този ужас, който изпитвам.
По една или друга причина сме заедно.
Тук нямаме приятели само някои познати. Болно ми е, че на него му олеква като ми разкаже всичко, а аз няма с кого да споделя мъката си и от кого да поискам съвет. Непрекъснато плача и съм на ръба на нервна криза, а трябва да съм здрава за да се грижа за децата си. Често пъти му казвах, че ако има продължение тази история няма да издържа на напрежението, и че искам всичко да свърши независимо какъв ще е краят, но той постигна своето независимо от цената която платих.
Не ме е грижа дали ще остане с мен или ще отиде при нея - само да свърши кошмарът. Междувременно каза, че дал обет на Господа - ако с него всичко е наред ще се грижи за нас и много ще ни обича; че аз съм била добра, а той бил лошият и се срамувал от това което е сторил; че трябва да мислим за децата си; че никога няма да прави такива неща повече. Тогава наистина го беше страх да не е заразен, но сега когато стана ясно, че е здрав като че ли забрави обещанията си и тъгува за нея.
Тази седмица й е последна в завода \който закриват\ и повече нямало какво да става. Аз не вярвам - и последната надежда у мен е изчезнала защото все повтаряше в началото, че ако аз съм добра на него никой не му трябва и аз бях добра \както той сам признава\, но въпреки това отиде при нея. Непрекъснато ме упреква, че ако съм била винаги такава каквато съм сега, никога нямало да има друга, но аз все си мисля, че това е извинение за самия него. Той все още я обича и не може да се примири с мисълта, че всичко е свършило както му казала.
На нея обаче й липсва постоянство - веднъж му казва липсваш ми; след това - аз ще умра с мъжа си. Сигурна съм , че и той е на ръба да й се обади. Засега нищо не можел да ми обещае, а аз нямам сили да живея така. Понякога ми става толкова леко и приятно като си представя живота без него; без сълзи и тревоги, но не знам дали няма да направя грешка да лиша децата си от баща. Повод за това е че веднъж опитахме и се получи бяхме наистина в идеални отношения.
Освен това той не казва, че не ме обича напротив дори правим по-често секс и си признава, че докато се виждал с нея е бил в някакво равновесие понеже е имал и мен. Признава си, че след двете раждания изглеждам много добре и се радва, че съм такава и много се съмнява, че тя ще изглежда така добре на моята възраст \33г\. Не ми е казвал, че обича само нея, а мен не, напротив казва, че ме обича, но питам се аз каква обич е това дали не се заблуждава.
Имахме чудесни планове и сме на път да постигнем това към което се стремим. И двамата може да се каже, че сме специалисти в работата си и имаме много прилични доходи. Като знам през колко трудности сме минали за да изградим всичко това и когато най-после намерихме път един към друг ние преживяваме най-страшният кошмар на живота си, който няма край. Вместо това бих киснала да се радваме на децата си, но как да стане като нямам хъс за живот - по скоро ми се иска да се събудя от кошмара.
Наистина не знам какво да правя. Според съпруга ми трябва да оставим всичко в ръцете на съдбата. Грешката ми била, че съм го вземала прекалено на сериозно. Без съмнение и двамата имаме вина, но все се питам дали ме заслужава и не е ли по-добре да се оправям сама вместо да ме тормози с неговите авантюри.
Всъщност и двамата се питаме - ще можем ли да живеем отново заедно?