Здравейте на всички от това прекрасно списание.Чета го редовно от доста време,и винаги сам се мъчила да помагам на хората с каквото мога но сега дойде време и аз да споделя историята си.
Бях на 18 год.точно миналото лято когато се радвах на всичко на живота,приятелите си,родителите си.Живея в чужбина в началото изживявах тази раздяла с бг много зле след това се научих да оценявам и да се усмихвам и на малките неща сега уча ,работя и малко по малко свикнах с всичко.
Намерих си и компания с която ми беше приятно. Връзки сам имала но никога нищо сериозно на 18 год(мин.година) аз бях още дете не бях обичала още почти никого, знайте какво искам да ви кажа гледах повече образованието си приятелите си излизах си и всичко не можех да се оплача от почти нищо.
Докато дойде момента в които се запознаех с един може да се каже мъж на 25 год. в началото нищо особено, както всяка една нормална връзка. Проблемът беше, че той живееше в друг град и се виждахме рядко. Още в началото моята най добра приятелка не го хареса особено и ми каза пази се от този човек. Знаех, че е права, знаех и работи за миналото му, но просто ми беше добре с него не беше като обикновените момчета не е кой знай колко красив, но имаше нещо в него което ме превличаше много.
Бях чувала от приятелки за любовта беше ме страх да не се влюбя и аз беше ме страх, че и аз ще изживея несподелената любов и ето, че дойде момента.В началото за да се виждаме по често той се съгласи и дойде в моят град заживявахме заедно. Единственият проблем за тогава беше, че той повече от всичко обичаше свободата си много пъти се карахме за това, учех работех само събота и неделя имах свободни през седмицата не бяхме много време заедно и винаги исках поне единият свободен цял ден да изкарам с него, а той предпочиташе приятелите си, пробираше се към 7-8 сутринната по цяла нощ го нямаше. Вече бях хлътнала достатъчно за да се разделя от него говорихме за това много пъти, а той все ми казваше, че както всеки нормален мъж иска да има свобода и го оставях да прави каквото иска. Понякога си ходеше и в неговият град за почивните дни, докато стана така, че веднъж си замина и 3 дни не ме потърси, като си дойде имаше всмукано на врата карахме се доста и той ми каза, че се бил напил много съжалявал, нямало да се повтори пак била бившата му приятелка там възползвала се и той преспал с нея, след доста клетви, обещания аз пак му го простих.
От вътре ме изяждаше, болеше ме страдах си, но се мъчех да не му го показвам, всеки път когато ми идваше в повече си казвах край повече няма да съм с него, но когато го видех с милата си физиономия(а всъщност чудовище)аз му прощавах всичко не исках, но не можех да си представя животът си без него и не ми стигаше силата да кажа"край". След това почна да му звъни постоянно телефона и никога не ми казваше кой е, по всяко време на деня и нощта, ставаше и ходеше в банята или някъде където да не го чуя и говореше там.
Плачех си и си страдах всяка нощ сама, но не можех да дишам без него. Веднъж влезнах в аптека и си купих успокоителни почнах да ги гълтам бях стигнала до там, че не можех дори да спи да ям, отслабнах много, когато ходех при майка в къщи на гости и ме видеше жената се побъркваше заради мене, говореше ми, караше ме да се прибера отново при тях, но не можех, болеше ме, но го обичах, незнаех как мога да живея без него щях да откача.
По същото време най добрата ми приятелка, която имаше връзка с приятели си много време се преместиха на 400 км в друг град да живеят изживях и това тя беше най близкият ми човек, нямах с кого да си споделям.
Един ден се прибрах от работа и моят любим ме чакаше на вратата с новината, че бившата му приятелка тази с която е преспал когато е бил пиян е бременна. Казвам ви сгромоляса се светът върху мен, незнех какво да кажа, да направя, просто исках да се отвори земята и да потъна усещах, че не издържам повече.
След това той замина с нея около 1 седмица беше там, занеси и пари стоя с нея, докато направи аборт, нямала си никого и какво ли още не. Тази една седмица ми се стори цял век, при мислите, които ми се въртяха в главата, затворих се в себе си, нямах желание за нищо отсъствах от училище, от работа, стоях в къщи и се молих това да е краят на моят ад да свърши всичко, плачех и се питах какво бях сторила какво лошо и на кого чий грешки изкупувах и през какво още трябваше да мина.
След като се върна отново в къщи, в началото уж всичко беше добре почна да се променя и вярвах, че ще се промени, но не вълкът кожата си мени, но нрава не. Почна да се напива да ме бие, не само бие той ме пребиваше изхвърли ме веднъж дори от колата, не се пробираше с седмици, а аз не исках да си отивам в къщи, не исках майка да ме виждат в това състояние, защото знаех, че дори на 19 год. които имам щяха да ми забранят да се върна вече при него.
И всеки път така ходех си пребита, синя, минаваха ми какви ли не мисли през главата, събирах си багажа и винаги когато той се връщаше и почваше вече изтрезнял да ме умолява, да ми казва, че ме обича и всичко се почваше пак на ново. Знайте ли болеше ме и продължава да ме боли, но не ми дава сили да го оставя, знам на 19 сам имам много пред себе си, но като че ли всичко за мен е свързано с точно него. Не мога просто така да си намеря някой друг и да сменя приятелят си с него не мога, не мога и да бъда сама полудявам.
Сега последното което стана е че преди 2 седмици замина с приятели на доста далеко, уж малко работа и да си починели, а още не си е дошъл, миналият ден го потърсих беше с някакво момиче на кафе, но нищо просто била позната, а вчера като му звъннах ми вдигна направо тя и ми каза, че го няма представяте ли си, после ми звънна той и ми каза, че телефона му бил на масата, пак бил с това момиче на кафе и тя му вдигнала телефона, каза ми утре ще ти се обадя и ми затвори и си изключи телефона.
Вече два дни е така, а аз продължавам да си стоя така сама да плача и вече незнам какво да мисля и на къде да продължавам, както ще каже... Незнам и казвам ви не искам да знам нищо. Покрай него, дори ми се стесни приятелският кръг, вече си нямам почти никого, усещам че почвам да се затварям в себе си. Разберете ме не издържам, знам че сама съм си виновна, аз трябваше да съм си отишла още отдавна, но просто никога не събрах смелост да го направя.
Обичах го по още мой си детски и чист начин, не бях изпитвала към никого преди нищо такова и защо трябваше да се случи, той вече уби всичко в мене и знам няма скоро поне да обичам друг и отново да се радвам на животът си.
Сама сам наранена, изстрадала и незнам по кой път вече да поема. Спомням си едни думи от мои любим филм и точно с това ще завърша
"Женското сърце е един дълбок океан от тайни"

Моля ви за съвет ще съм благодарна много ако ми помогнете и ако някои иска да ми пише също обещавам и отговор.
Пазете се и вие и бъдете щастливи.