На човека ,който ме накара да повярвам в любовта и после ми отне вярата.
Отива си една любов желана.
Отива си една съдба мечтана.
Тихичко сърцето си кърви.
А животът още си върви.
Не вижда никой болката горяща.
Не чува никой раната шептяща.
С всяка следваща раздяла една частица се откъсва.
Нещо във душата сякаш се прекъсва.
“Не искам да се влюбвам” – каза ти.
“Обичам те” – ако можеш ми прости.
Моля те за прошка,че обичам.
Но не искам след теб да тичам.
Ти каза,че искаш свобода.
Давам ти я,но не вярвам вече в любовта.