Едни странни сини очи, не са безчувствени нали?
Гледам ги но уви-тайнствени са както и ти.
И ето ме силна и горда, пак гледам усмихната тези очи,
говоря им смешки дори, докато сърцето ми силно кърви.
Не мога да пробия тази стена, нямам сила и за това...
Искам само -да те имам или да умра!!!
Как искам да забравя,
Днес успявам утре- не.
Май не е добре...
Всяка нощ една ръка, открадва ми съня,
как искам да я спра,да изтрие таз сълза,
но има гордост голяма - тя ме задушава
в клетка ме затваря и там ме оковава!
Гледам през прозореца сив,
зная, че си там някъде жив,
и твоят прозорец е сив,
и твоят ден е мъглив.
Нов ден е -отвори очи,
недей ги пълни със сълзи...
Мъчно е нали - ти го причини-
НЕКА ТЕ БОЛИ
Толкова много го обичах, а не мога да направя нищо друго освен да го забравя.
Тъкмо когато реша, че ми е минало, нещо става само за да ми покаже колко съм безсилна, как дори да се преструвам пред него после страдам с седмици и така до следващият път.......