Здравей....знам, че никога всъщност няма да прочетеш това писмо..и не това е целта ми. Просто от вчера разбрах,че никога повече няма да бъда до теб.
Никога повече няма да целуна устните, които толкова много обичам, да погаля косата ти както преди. Да, вчера целия ми свят рухна. Защото моя свят беше ти...
Не мога, Господи, още не мога да свикна с мисълта, че ти няма да си до мен. Знам, че сгреших. Направих ужасно много глупости. Просто не трябваше да заминавам. Не трябваше да оставям теб - мъжа на живота ми, точно когато те бях открила. Исках да събера тези пари, за да е по-лесно. Тека поне си мислех. Ако тогава можех да зная колко много съм се лъгала,да осъзная, че парите не са всичко, че те не могат да ме направят щастлива, когато ти не си до мен.
Загубих те...просто не мога да повярвам, че вече не си част от живота ми, че вече не си "моя мъж", че няма да залепим така мечтаната "Фабрика за деца" на вратата на спалнята си.
Знаеш ли...този път бях решила да спра. Наистина бях решила да се прибера и да започна живота си в собствената си държава и исках да е с теб. Когато се прибирах казвах на всички, че ще се опитам да върна при себе си "мъжа на живота си"...но не било така просто.
Преди аз не разбирах теб, сега ти не разбираш мен-не разбра, че исках да зарежа всичко, което имам, за да съм с теб. Да оставя приятелите си, живота си в моя град, страхотната работа, която никога повече няма да мога да имам - нищо от това не ме интересуваше повече от теб. А ти каза, че не си готов за това-не и сега. А преди как беше, защо по дяволите просто не ми каза, че не ме обичаш както преди, че те е страх да поемеш риска отново да бъдеш с мен, че нямам право да нахлувам в живота ти всеки път, когато ми скимне, че съм готова да съм с теб. И че просто вече си се изморил да си играем на куче и котка...въпреки, че още ме обичаш. Знам го, защото го прочетох в очите ти, те винаги те издават.
Знаеш ли, най-много ме заболя от това, че нямаше смелостта да ми кажеш в очите, че вече те е страх и ти е по-удобно да водиш апатичния си начин на живот криейки се зад работата си. Или, че вече не ме обичаш, поне толкова колкото преди. Аз щях да те разбера, нали сме големи хора..
Винаги ще те обичам, но никога няма да те допусна в живота си отново.
Незнам и как ще живея без теб...тепърва ще се научавам.
Желая ти много щастие с нея, дано тя да ти даде поне половината от това, което аз ти дадох. Макар че никоя няма да те обича така както аз. Колкото и тривиално да звучи. Благодаря и на теб, който прочете това. Просто исках да излея душата си някъде, където никой няма да ме познае. Бих искала да ти дам един приятелски съвет, който баща ми ми повтаряше дълго време: "По-добре е да се учиш от грешките на другите, отколкото от своите собствени".
Не убивай любовта си! Не си мисли, че ще я замениш с пари, с лъскави коли или фирми, които са по-важни от собствения ти живот. Никога не оставяй човека, който обичаш, никога не го предавай, бори се за обичта му.
ЛЮБОВТА ХОРА Е ВСИЧКО, МОЛЯ ВИ НЕ Я ГУБЕТЕ!!!
БОРЕТЕ СЕ СЪС ЗЪБИ И НОКТИ, НО НЕ Я ГУБЕТЕ!