Нима ме е страх?!
Нима не искам с теб да съм и всичко да ти споделя?
Нима не те обичам?
Нима на друг сърцето съм си дарила? Защо винаги във всичко страдам? Защо всеки път нещо се проваля? На къде е верният път в живота, в любовта.......
Нима не мога с тебе и без тебе да съм щастлива?
Крещя, плача, викам, страдам .........и всичко това е от болка, от мъка по нечие преиграно чувство на любов! Всичко и всички никога няма да могат да сложат край на моето мъчение, на моята болка.Но нима все аз трябва от мъка да описвам на белия лист своята тежест в душата?
Нима не мога да помечтая върху празният лист?
Нейде в моите мечти любовта да се опише върху листа, но нека химикалката спре точно когато мъката отново се яви....
Нима не може?!?
Нима......не мога да по мечтая за свят без мъка и тъга....?