На една лятна любов
Онази сянка, която те преследва всяка вечер; онзи аромат в колата ти!
Онези докосвания и милувки, от които потрепваш и желаеш неимоверно.Това съм аз! И няма как да избягаш от това.
Днес осъзнах колко много ми липсваш! Колко много искам сега да съм до тебе! И колко много искам отново да съм твоето момиче......
Всяка вечер плача! А сълзите ми текат, като буен водопад и не могат да спрат. Сълзите ми са като порой в есенна нощ! Буря! Бушуват гръмотевици и светкавици в моето сърце - боли ме!
Защо си отиде от мене!?!??
Духа гаден и пронизващ вятър; същия този вятър ми навява спомени за нас, а от тези спомени адски много ме боли... Вятъра отваря с гръм и трясък прозореца.... събаря всичко след себе си... бута и вазата пълна с рози... които ти ми подари!
Вазата кристална е моето сърце.....но тази ваза преди миг беше цяла, а сега е разбита на хиляди парченца - всички са на разпилени на пода!Вазата може да се залепи, но винаги ще си личи, че била чупена. Така и по моето сърце , ти остави необратими следи!
Вечно ще помня онази вечер, в която просто ми каза "Сбогом" и последното нещо, което видях беше колата ти отдалечаваща се по прашния път....месеци наред не се бяхме виждали......е онази вечер стори ли ти се познато онова чаровно момиче в кафето....нима можеш да си и помислиш че това съм аз......не не мисля... всичко започва отново, отново с твоите свалки, отново се правиш на големия тежкар........е ти си де........но аз съм друга, аз вече не сам онова наивно момиченце, което толкова много те обичаше, а ти разби всичко....... изгуби ума и дума, нали!??!
Не ме ли позна.......откраднах твоите мисли.....
. Господи колко си посредствен и обикновен. Имаш пари и мислиш , че с тях може да имаш всичко. Може би всичко, може би всяка друга, но не и мен!
Господи колко си наивен? Онова обиграно момче, вече ми изглежда толкова смешно... Забравили ти беше този, който ме научи да не се доверявам на другите.......ти беше този, от когото научих какво е да си безразличен и да се непукист.
Крехката, стъклена психика, която лесно се пропукваше, вече е като лед, като камък скована! Аз се промених.......а ти обаче си си същия! Същата повърхностна личност.
Аз обичах теб, а ти парите си! И ме остави........и какво сега!? Сега е различно, нали!?!?..... Сега съм друга и сега вече попадам в твоите критерии за "Good girl". Но ти скъпи, ти днес не се вписваш в моите!!
Телефонът звъни..........покана да се разходим и да поговорим да някогашното "нас"и то чрез sms.....Бас с приятелите ти за мене, нали!?!?
Нека да поиграем твоята игра, защото когато загубиш на собствена територия повече боли!! Чак сега ли разбра, че тъмното минало може да се поправи?!?! О , моля те престани с думите :" Колко много си се променила".
Днес имам всичко, а ти защо си ми!??!? Изграждам всичко сама или до колкото мога;постигам целите си и се опитвам да сбъдна мечтите си! Отмъщението е ястие, което се сервира студено.То е горчиво и гадният , натрапчив вкус ще се запази в тебе!
Ще ме търсиш във всяка друга....но само при мене ще усетиш какво всъщност е любов!В тебе ще се зароди копнеж за любов, а ти за мене ще си просто флирт! Не изпитвам съжаление, че ще изпиташ болка. Сега ти ще страдаш, защото аз ще постъпя така както ти с мене.... Ще страдаш повече от мене, двойно повече и повече сълзи ще изплачеш и ще отекват в теб думите ми " Боли те , нали!?!" Хората са били прави - когато птичката на щастието кацне на рамото, не я изпускай, защото ще отлети и не знаеш кога пак ще се върне. А ти изпусна птичката и тя отлетя.Сега си сам, както преди, но вече не усещат и топлината и на парите си. нали?.........
Разбиращ ли колко си беден сега!!!Това съм аз , ти ме създаде такава........"