Колко нощи изминаха?...Колко вечери бяхме разделени?
Дните текат безпощадно. В нощите чувам мелодиите на щурците, но вече нищо не е същото-теб те няма! Смениха се сезоните, а в очите всичко е същото:все същата сивота...
Искам да се върнеш!Как да заспивам вечер и да не плача?!?
Месеците минават, а образът ти е тук пред мен, все така ярък и недостижим...
Къде си сега? Какво правиш? Така близо си до мен, а всъщност толкова далече!
Няколко километра ни делят, а сърцата ни сякаш са на двата земни полюса!
Спомените ме разкъсват като остър нож... Като парчета стъкла се забиват в тялото ми, в душата ми!
И живея ден за ден...за да те забравя...
Но затворя ли очи, губя се в пространството, а сълзите не спират.
А ти какво изпитваш?Самотен ли си тази нощ?
Сърцето ми е от камък, ала е толкова опасно! Тази нощ ще е като всички.
Боли ли ме?Дори ударите на сърцето си не чувам...А ти?
Самотен ли си и тази нощ?

п.с. Обичам те Дидо!